— Брандон, шегуваш се — разсмя се Луиза. — От край време си имал намерението да купиш тази земя.
— Става ли дума за сделки, не правя шеги, Луиза — отвърна той сухо.
Когато Луиза напусна шумно гостната, оставяйки след себе си облак парфюм, Брандон се наведе над Хедър и вдиша нежния аромат на косата й.
— Отивам само за малко с нея в кабинета, миличко. Ще се постарая да не трае дълго. Ако искаш да си легнеш, още щом оправиш Бо, ще се извиня на Луиза, ще съкратя процедурата и ще я отпратя да си върви.
— Да, много те моля — отговори Хедър, — имам чувството, че още не мога да дойда на себе си от шока този следобед. Защо трябваше да дойде точно тази вечер? — Тя прехапа устна. — О, Брандон, тя е толкова твърдо решена да ни раздели. Мразя я!
Тя погледна сина си, вкопчил ръчички в гърдите й, усмихна се малко притеснено.
— Сега имам нужда от топла баня, за да се поуспокоя.
Той се усмихна.
— Ще кажа на прислугата да ти стоплят вода. Още нещо, миличко?
Той я прегърна нежно и за нея вече не можеше да има и сянка от съмнение.
— Земята е вече моя — каза си Брандон, докато се качваше по стълбите, доволен че Хедър не бе присъствала на пазарлъците. Въздъхна дълбоко. Едно не можеше да се отрече на Луиза — беше ужасно недодялана и безтактна. Подхвана разговора с недвусмислено предложение да подновят връзката си и се изрази толкова вулгарно, че го отврати.
Беше му предложила земята си на неприлична цена и му отне доста време, докато й обясни, че и през ум не му минава да плати такава сума. Тя настояваше, после го удари на молба, държа се направо безсрамно. Заплаши го, че ще се откаже да продава, уверена, че може да го измами. Държа се като проститутка. След такъв разговор имаше чувството, че е омърсен и трябва да се изкъпе. Беше смаян, не очакваше, че тя може да падне толкова ниско, стане ли дума за пари. Всичко живо знаеше, че финансовото й положение не е добро. Трябваха й пари. Но Хедър бе живяла толкова трудно и бедно, а нито за миг не бе помисляла да се продава като тази жена.
Хедър, неговата възлюбена! Само мисълта за нея беше достатъчна, за да го избави от мръсотията, оставена от Луиза. Спомни си днешния следобед в дъскорезницата, как стоеше, полугола, притисната към него и сърцето му заби учестено. Трябваше да се погрижи на вратата на малката канцелария да сложат райбер, за да не бъде тя и следващия път толкова притеснена. Усмихна се вътрешно. Близо до нея ставаше по-нетърпелив от разгонен елен, мислеше само как час по-скоро да я вземе в обятията си, представяше си мекото й топло тяло, притиснато към неговото, краката й, обгърнали неговите. Кръвта нахлу в главата му. Спомни си за лудориите им преди няколко дена, когато я придума да се изкъпят заедно в потока. Тя доста се колеба дали да се съблече посред бял ден, боеше се някой да не мине и да я види. Той я увери, че на това място жив човек не стъпва, посочи й надвисналите клони на дърветата, гъстия храсталак и тя най-сетне се съгласи. Когато се съблече и видя какво става с него, щом я зърне гола, вече знаеше как ще свърши това къпане.
Тя му се изплъзна ловко и се гмурна в потока. Без дъх от студената вода, отплува с бързи движения по-надалеч. А той се смееше на усилията й, защото за него беше играчка да я стигне. Дръпна я за ръката, прегърна я за продължителна страстна целувка. Засмя се при спомена за този бурен следобед.
Когато отвори вратата на спалнята, застана на прага, очарован от гледката: Хедър седеше във ваната и изглеждаше като през онзи следобед в Лондон — сладка, привлекателна, неотразимо хубава. Светлината на свещите рисуваше златни отблясъци по влажната й кожа. Беше забола високо косата си, но няколко къдрици се бяха отскубнали палаво от прическата. Когато той затвори вратата и се приближи към ваната, тя му се усмихна лъчезарно.
— Добър вечер, сладка моя — измърмори той и се наведе да я целуне.
Тя прокара внимателно мокър пръст по устните му.
— Добър вечер господарю и повелителю мой — отвърна тихо и го привлече нежно към себе си.
Септември беше дошъл, а с него и жетвата. На пазара в Чарлстън беше оживено. Беше пълно с продавачи и купувачи, мнозина само зяпаха. Имаше богати и бедни, просяци и крадци, капитани на кораби и моряци, имаше роби. Хора бяха пристигнали с фургоните си отдалеч, само за да се порадват на пъстрото пазарно гъмжило.