Хънт се бе вкопчил в черния кон, който се въртеше на всички страни, искаше да го хвърли от седлото. Въпреки това се изсмя високо и победоносно, убеден, че е измамил преследвачите си. Разкривеното му тяло беше осакатено от юношески години от безмилостните побои на неговия баща. Беше издържал повече от нормален човек, който отдавна щеше да е мъртъв след толкова бой. Сега цялото му премазано тяло ужасно го болеше, но това съвсем не означаваше, че е неспособен да се движи. С грозен, креслив смях заби шпори в хълбоците на жребеца и той веднага препусна с товара си на гърба.
Хедър стоеше на терасата, вдигнала лице срещу вятъра, когато той изгалопира край нея. Вековните дъбове в алеята се превиваха застрашително. През воя на урагана тя чу изведнъж как изпращя и се прекърши дърво. Брандон вече стоеше зад нея и тя видя, че устните му се движат, но сред воя на бурята не можа да разбере нито дума. Той я хвана за раменете, за да я върне в къщата. Съвсем близо до нея падна мълния и страхотна гръмотевица процепи въздуха. Втора светкавица проряза мрака, в мига, в който Хедър се обръщаше и тя видя как в края на алеята Леополд се вдига високо на задни крака. Неспособен да се държи повече в седлото, Хънт падна на земята в мига, в който огромен клон се отцепи от вековен дъб и падна с трясък върху алеята. Викът на Хедър остана нечут сред бушуващата стихия, тя понечи да се обърне към Брандон, но той вече бе изтичал под проливния дъжд. Обърна се и с оживени ръкомахания я подкани да влезе в къщата, но тя остана на терасата и го видя как стигна бързо до недъгавия и се опита да вдигне огромния клон. После коленичи до мъжа. Брандон видя, че жена му продължава да стои на терасата и поклати глава. Този недвусмислен жест трябваше да й каже, че е дотичал твърде късно. Хънт беше мъртъв. Заслуженото наказание го беше стигнало.
Брандон остави онова, в което се бе превърнал Хънт, да лежи на мястото на злополуката и изтича бързо при Хедър.
— Хайде, влез най-сетне вътре — каза той. — Трябва да отведа Феър лейди и коня на Хънт в конюшнята.
— Нека ти помогна. С такава рана не можеш да свършиш всичко сам.
— Не, бъди добро дете и се прибери най-сетне в къщата. Няма да се бавя, иди да намериш нещо за превързване. Той направо я завлече в къщата и затвори вратата.
Тя изкачи бързо стълбата и веднага почна да търси с какво да превърже раната му. Намери мехлем, бренди и чисти чаршафи. Застла леглото в една от стаите за гости и сложи до него няколко свещника, които намери из къщата. Нощта бе настъпила и като се изключат яркобелите светкавици, прорязващи небето, къщата тънеше в непрогледен мрак. Тя донесе от съседната стая ризата на Брандон и я облече защото за нищо на света не би сложила дреха на Луиза.
Когато Брандон се върна, тя вече го очакваше, неспокойна, на стълбището. Свещникът в ръката й хвърляше мека светлина. Хедър видя, че той още повече е пребледнял. Когато се облегна, отпаднал, на вратата, тя избърза към него и го зави в памучно одеяло. Куршумът беше отворил доста широка рана, а сега Брандон явно усещаше и болки. Тя му помогна да изкачи последните стъпала и го поведе през коридора към стаята, в която беше приготвила легло. Когато минаваха покрай спалнята на Луиза и двамата видяха, че там свети. Хедър беше забравила един от свещниците, които бе разнасяла, докато търсеше ножици. Въпреки болките Брандон можа да забележи, че копринената покривка на леглото е смъкната на пода, а Хедър наведе виновно глава.
Хедър помогна на Брандон да си легне и посегна към ножицата, за да разреже и смъкне мокрия му панталон.
— Какво искаш да направиш? — възкликна Брандон. — Как мислиш, какво ще облека утре, за да те придружа до в къщи? — продължи той весело. — Уверявам те, не съм оставил тук втори чифт панталони в някой гардероб. Я по-добре ми помогни да ги събуя.
Не беше лесно да се смъкнат тесните мокри панталони. Брандон въздъхна облекчено, когато успяха най-сетне с общи усилия да го направят. Той се облегна, омаломощен.
Хедър изчисти и прегледа внимателно раната му, а после му подаде пълна до горе чаша бренди.
— За да се подкрепя ми е напълно достатъчно да те гледам как стоиш, облечена в ризата ми — закачи я той, — ти си най-чудесното лекарство, скъпа и ако хем пия, хем те гледам, току виж съм се забравил и съм използвал това легло не само за спане.
Тя се засмя. Гледаше го как пресушава цялата чаша. В погледа й се четеше обожание, когато се приближи към него и отметна мокрите кичури от челото му. Връхчетата на пръстите й докоснаха нежно бузата му.