— Мадам Фонтено, позволете да ви представя съпругата си.
Госпожа Фонтено с мъка прикри смайването си, но бързо се овладя.
— Колко се радвам да се запозная с вас, госпожо Бърмингам. Вашият съпруг е един от най-милите ми клиенти, при това от години. Не може да му се отрече, че разбира от жени. Вие сте приказно красива.
Брандон свъси неволно чело.
— Жена ми трябва да бъде снабдена с пълен гардероб. Ще бъдете ли така любезна да ни помогнете със съветите си.
— Oui, monsieur, ще направя всичко, което е по силите ми — побърза да каже, разбрала, че е дрънкала повече от необходимото. Мъжете не обичат да се споменават пред други любовните им подвизи, най-малко пред собствената съпруга. Но изненадата й от тази женитба беше наистина неочаквана. Щом зърна пръстена, забрави всяка предпазливост.
Мадам Фонтено не изпускаше от поглед младата жена и видя с колко лека крачка отиде тя до масите, върху които бяха натрупани платовете.
— Тази млада жена има прекрасна фигура, тъничка и грациозна — помисли си тя, с искрено възхищение. — Но тя е и приятно закръглена и за всеки мъж ще е истинско удоволствие да я гали. Нищо чудно, че този янки се е оженил за нея. Истинска хубавица, а двамата заедно са възхитителна двойка. Можеше само да й се завижда.
— Elle est parfaite, monsieur!1 — обърна се тя с лека въздишка на примирение към капитана.
Брандон погледна с известна гордост към жена си.
— Oui, madame, magnifique!2
Хедър не разбра нищо от разговора им, изобщо не се опита да разбере. Забеляза само, че Брандон говори свободно френски, без да се запъва. Той непрекъснато й поднасяше изненади. Понеже не разбираше за какво си приказват, тя се разхождаше безцелно из стаята от маса на маса и поглеждаше само от време на време тайничко към мъжа си и французойката. Изглежда добре се познаваха. Той се смееше от сърце, а шивачката го докосваше сякаш неволно по ръката, нещо което тя, законната му съпруга, никога не се бе решавала да прави. Тя се напрегна и си спомни какво каза французойката преди малко. Навярно и тя беше една от многото жени, за които Брандон е избирал и купувал рокли.
Обърна се сърдито. Тайно се сърдеше на Брандон, че я е довел тука. Би могъл да й спести мъчителната ситуация.
Тя взе в ръка една от многото скици, пръснати по масите. Опита се да се съсредоточи върху всички тези модели, вместо да поглежда към мъжа си и госпожа Фонтено. Но скиците не можаха да задържат задълго интереса й. Тази тук беше на елегантна рокля с висока талия, но украсена с прекалено много панделки и рюшчета, моделът беше предназначен за жена, предпочитаща по-лекомислен гардероб. На нея не й хареса.
Вдигна очи и видя, че в стаята е влязъл един младеж и сега стои, вперил в нея с безмълвно възхищение очи. Беше се появил очевидно иззад завесата, която отделяше магазина от ателието. Гладният му поглед беше сякаш готов да я погълне. Тя стоеше, объркана, срещу него, безсилна да се отмести. Момъкът го изтълкува погрешно и придоби кураж. Усмихна й се предизвикателно. За негово нещастие Брандон прекъсна тъкмо в този миг разговора си със собственичката и погледна към тях. Онова, което видя, го възмути до дъното на душата: някакъв мъж се приближаваше с недвусмислен жест към жена му.
За Брандон това бе достатъчно, за да прерасне раздразнението му в бяс. Най-напред сутеньори, които се опитаха да задигнат жена му, сега пък този младок! Но тя е негова съпруга, а не обект за забавление на обществото, доколкото то се състои от похотливи мъже. По дяволите, не можеше да понесе някакъв тип да поглъща Хедър със сладострастни погледи.
Прекоси с няколко крачки помещението. Гневът, който го изпълваше, сякаш му отнемаше разума. Вече не се владееше. Хедър го видя да идва към нея и отстъпи с лек вик на ужас. Той грабна младежа за яката и почна да го разтърсва, както кучето разтърсва и размахва хванатия плъх.
— Похотливецо проклети! Ще те науча аз тебе да се държиш на почтено разстояние от жена им. Ще те хвърлям от единия край на магазина до другия, докато ти се изпотрошат всички кокали.
Очите на клетото момче изхвръкнаха от орбитите. Можеше само безпомощно да стене. Хедър изобщо не разбра какво става. Стоеше вцепенена от страх и не знаеше какво още ще донесе този пристъп на гняв. Мадам Фонтено дотича и хвана Брандон за ръката.
— Monsieur, monsieur! — умоляваше го тя. — Monsieur Бърмингам, за бога! Та той е още дете. Той не е искал да обиди съпругата ви. Моля ви, не му причинявайте зло! Моля ви…