Хедър тъкмо окачваше дрехите му да се сушат, когато подскочи от глухия шум на падащ предмет. Озърна се — чашата за кафе се търкаляше на пода. Брандон дори не го забеляза — беше потънал от крайно изтощение в дълбок сън. Тя го покри внимателно с още едно одеяло, а когато господин Мак Тевиш влезе, за да за даде на капитана си няколко въпроса, тя го накара много внимателно, но решително, да излезе. В каютата се чуваха само скърцането на кораба и монотонното свистене на бурята. Тя седна с ръкоделието в ръце, твърдо решена да бди ревниво над съня на съпруга си. Минаха няколко часа, преди той да се събуди. Надигна се, вече бодър и готов да поеме отново задълженията си. Хедър остана в каютата, доволна и с чиста съвест, защото му беше осигурила необходимата почивка.
По здрач се появи Джордж, за да съобщи, че бурята е поутихнала и изглежда, най-лошото е минало. Брандон се прибра късно след полунощ, капнал от умора. Тя се събуди и искаше да стане, за да му помогне да се съблече, но той отказа. След това се пъхна, треперещ от студ, под завивките и тя се притисна към него, за да го стопли. Той прие с благодарност желанието й да му помогне и я привлече към себе си. Постепенно спря да трепери и потъна в сън без сънища, прекалено изтощен, за да се обърне на другата страна, с гръб към нея.
Той се събуди на разсъмване. Хедър още спеше, когато той се върна към задълженията си. Някъде след обед слезе в каютата и въпреки че бурята още вилнееше, не побърза да се върне на палубата. Просна към печката дългите си крака и разкопча жилетката, за да се постопли. Хедър се бе изправила и, както често правеше, вдигаше усърдно поли, та да стигне топлината най-близо до кожата й. Брандон я наблюдаваше замислен и в себе си почти съжаляваше, че й поръча наполеонките.
На вратата се почука. Хедър си смъкна стреснато полите.
Брандон извика:
— Влез!
Джордж влезе с поднос с кана горещо кафе и чаша. Наля на капитана и се обърна към Хедър:
— Ей сега ще ви донеса чая, госпожо.
Брандон го погледна мрачно и си каза, че старият наистина я глези. Суровият израз не слезе от лицето му и когато изгледа Хедър. Тя разбра какво мисли и побърза да смекчи нарастващия му гняв.
— Много ви благодаря, Джордж, и аз ще пия кафе.
Старият слуга й наля една чаша и я погледна колебливо.
Добре знаеше, че тя не обича кафе.
Смутена от насочените към нея погледи на двамата мъже, Хедър си сложи захар в кафето и го разбърка. После отпи храбро глътка и потисна изпитаното отвращение. Усмихна се измъчено и помоли слугата, без много-много да се замисля:
— Ще може ли да ми донесете малко мляко, Джордж?
Брандон издаде клокочещ звук и изплю, сякаш щеше да се за дави, кафето си обратно в чашата.
— Какво благоволихте да кажете, мадам? — избухна той. — Или си въобразяваш, че ще срещнем стадо крави насред Северния Атлантик?
Тя се сви уплашена от грубото му навикване, извърна се и наведе глава над чашата, за да скрие напиращите сълзи. Той нямаше право да разговаря така с нея, при това в присъствието на подчинен.
Брандон изпи на един дъх кафето си, а Джордж само поглеждаше нерешително ту единия, ту другия. Много би искал да успокои господарката си, но не смееше. Предпочете вместо това незабелязано да се оттегли, взе таблата и тихичко излезе. Брандон стана и го последва, мърморейки нещо относно жените изобщо и в частност.
Когато се прибра късно след обед в каютата, тя още не беше преодоляла обидата си от гневните му подигравателни думи.
Той свлече мокрите дрехи, сложи си халата и се изпъна удобно в едно кресло пред печката, а Хедър стоеше зад него и го наблюдаваше намусено.
Вечерята бе сервирана и изядена в мълчание.
Хедър се залови за ръкоделието си. Брандон седеше до нея и гледаше тънките дълги пръсти, които се движеха толкова сръчно. След известно време той взе книга и се зачете. Хедър му обърна гръб, свали роклята и ризата. Погледът на Брандон сновеше от книгата към нея. Наблюдаваше я как се съблича. Тя застана за миг гола до кръста и той успя да види закръглените й гърди, когато тя се наведе, за да си вземе нощницата. Пламъчетата в очите му лумнаха по-високо. Тя побърза да навлече нощницата, а после свлече наполеонките. Брандон се върна с въздишка към книгата си.
Тя застана отново до печката, за да си среше косата. Междувременно Брандон беше загубил всякакъв интерес към четивото си и остави книгата. Сега я наблюдаваше неприкрито как развързва косата си и по раменете и гърба й се разпиляват златните й къдрици. Крехкият й силует се очертаваше ясно на светлината на свещите зад гърба й. Цялото внимание на Брандон беше приковано към тялото й. За пръв път установи, че бременността й вече не може да се скрие. Когато пристигнат, няма да има никакви съмнения относно състоянието й. Хората положително щяха да си за дават въпроси, да разпитват и него. Щяха да коментират с тънки усмивчици, че той явно не си е губил времето. Нали знаеха да смятат. Представяше си смаяните лица, когато представи Хедър като своя съпруга. Истинските приятели и добри познати щяха да проявят такт и да не му поставят пряко въпроси, а останалите ще се пазят да не предизвикат гнева му. Но членовете на семейството и годеницата му — те щяха да питат и какво щеше да им отговори? Въпреки всичко тези мисли го забавляваха.