Нещо изшумоля зад вратата.
Не, не е за нея. Най-вероятно е лекият йонизатор с едногъсеничен еластичен ход. А ето го специфичния бумтеж на супраторните механизми — един след друг се оттеглят тежките кибертранспортьори. Първата група замина. Сега те меко ще прехвърлят планините и ще увиснат над глада да търсят „охлювчета“. Те с Деветдесет и трети всеки ден разпръскваха над двеста такива „охлювчета“; вътре във всяко „охлювче“, направено по подобие на сухоземното геанитско мекотело, бе монтиран миниатюрен предавател, който с настъпването на нощта започваше да работи на определена честота. Монтирано бе и най-просто запаметяващо устройство. Преди да залепи незабележимото „охлювче“ към експоната, който трябваше да транспортира на кораба, Събирачът диктуваше на това устройство номера на помещението и физичните условия, при които трябва да се намира експонатът. Това напълно изключваше каквато и да е неразбория или суета при товаренето.
Кибертранспортьорите напипваха с локаторите си датчика, изземваха експоната заедно с „охлювчето“ и го пренасяха на кораба в точно определеното помещение.
Докато се изкачваше на второто ниво, Командирът си мислеше, че резервните помещения на отсека за неорганични експонати не могат да бъдат използувани без негово знание. Но той не знаеше, че онова единственото, което Двайсет и седмата бе избрала за пренасяне на кораба през това утро, трябваше да бъде докарано точно в това помещение.
Трябва само да чака търпеливо, докато киберите отворят вратата.
Двайсет и седма се приготви да чака.
И в този момент отвсякъде — отдолу, отгоре, от коридора, усилвайки се и препокривайки едно друго, се дочу тракане, вибриращото хлипане на планетните двигатели и трополене на метални крака. Тръшкаха се вратите на помещенията, бързо влачеха нещо по коридора, закачайки стените; хлипащият вой нарастваше и намаляваше, отново нарастваше и отново намаляваше; после за известно време спря.
Стана ясно, че корабът се готви за старт.
Двайсет и седма притисна чело о пода, после дланите, цялото си тяло. Но нима можеше да различи шумоленето на пълзящия кибертранспортьор сред този адски грохот на авралното товарене? Късно е! Въпреки всичко е късно. По-рано трябваше да мисли. Трябваше да мисли още сутринта. Трябваше да мисли, да мисли, а не да лети, без да се обръща към този кораб! И даже не, не да мисли, а да се вслуша в онзи вътрешен глас на момичето от Геа, който често я учеше да прави каквото трябва.
Само че точно сутринта, кой знае защо, не и подсказа, че трябва да тича не към кораба, а в обратна посока.
8
Командирът не се обръщаше при всеки звук. Алените отблясъци на блестящите надписи танцуваха по таблото. Тръшна се врата, дочу се чаткане на нокти по звънкия под — значи бе влязъл Сто и четирийсети. Започна подаването на енергия към централния левитор. Отлично. Левиторът ще изгълта сума енергия, но в близост до населен масив не бива да се издигат направо с планетарните. Припламване високо в небето — това е друга работа — може да го вземат за мълния или светкавица. Отново хлопна врата — беше козлобрадият Деветдесет и трети. Нулева готовност.
Командирът се забави, после ръката му се протегна към предпазителя на вътрешната връзка. Не. Първо стартът. Той дръпна ръката си.
— Старт! — силно извика той и пусна антигравитаторите.
Корабът бавно се откъсна от повърхността на Геа. Командирът включи екрана на външния фон. Черната маса без нито една светлинка падаше надолу. Отдясно блещукаше морето. Сякаш отдолу бе останала абсолютно необитаема планета. Май за Двайсет и седма ще е полезно да погледне. Не ти остава никакво съжаление, като гледаш тази безжизнена чернилка. Двайсет и седма трябва да види това!
Той премести ръцете си на хоризонтален полет и излезе от рубката, без дори да погледне към другите членове на екипажа; качи се на втория хоризонт, намери нужната врата.
— Излизай — каза той на момичето. — Излизай, вече сме във въздуха.
Тя не се помръдна.
— Геа още се вижда — повтори той. — Черната Геа, която не ни даде нищо. Иди я виж.
Двайсет и седма мълчеше.
— Заповядвам ти да отидеш в рубката!
Девойката не помръдваше, отпуснала ръце, леко отметнала глава. Командирът пристъпи прага на помещението и се приближи до нея.