В белоснежните Пантеони на Велика Логитания има множество еднакви гробове. Но всички те са на обикновени логитани. Сред тях няма Събирачи — тази висша каста от населението на Логитания. Дори ако по някаква случайност Събирач умре на своята планета, тялото му се запазва в блестяща капсула и се изпраща в пространството: далеч от рейсовите трасета на логитанските кораби.
Ето откъде у Четвъртия се бе появило някога саркастичното, после — горчивото, а сега — безразличното „у дома“.
Но „у дома“ — не може.
Има закон, има и устав и те определят точното време за престой на планетата. Ге-а — това е планета, която нищо не може да даде, но и тук е необходимо да се проведат ред изследвания, да се използува спирането за подготовка на младите Събирачи, да се натоварят експонати, потвърждаващи безполезността на планетата, и едва тогава да излетят, унищожавайки предварително всички следи. Подготовката на младите Събирачи… Закон и устав. Устав и закон.
Утре е последният опит за излизане в града. Контролиращ ще бъде Деветдесет и трети.
4
Командирът извика само Двайсет и седма, а Сто и четирийсети се възползува от това и остана навън: все му се струваше, че с ноктестите си лапи и сплъстената си козина осквернява вътрешната белота на кораба.
Сто и четирийсети тръсна глава, като да отпъди досадно насекомо. Денем те го преследваха, лепяха се безмилостно за него; сега вече беше нощ, те се бяха изпокрили някъде, но ето че той нямаше мира от мислите си, натрапчиви и еднообразни.
Всички те вършат не това, което трябва. Девойката никога няма да стане истински Събирач. Тя прекалено съсредоточено разглежда този отвратителен, безреден свят, тегли я лабиринтът на вонящите глухи улички в това мръсно селище; у нея няма и не ще я има никога онази свещена ненавист към всичко, което не е Велика Логитания, и свещена алчност към онова, което би било полезно за нея. Ами старецът? Ами самият Командир? Нима те, взети всички заедно, могат да се сравнят с него в онази безпределна, сляпа преданост към своята далечна родина, която го преизпълва в безкрайните странствувания?
Сто и четирийсети вдигна дългата си муцуна и нададе проточен, мъчителен звук. Този звук се роди от само себе си, той не значеше нищо нито на езика на геанитите, нито на езика на логитаните. Но той идваше от сърцето: дали от неговото собствено, или от това на черния объркан звяр, чийто образ бе взел?
Беше срещал много подобни нему зверове из уличките и площадите на този град; те се различаваха по цвят и големина, по глас и поведение. Но след известно време Сто и четирийсети разбра, че има нещо по-важно, което дели тези зверове на две съвършено различни групи: едните бяха бездомни, другите принадлежаха на някой геанит.
И сега, като гледаше блестящия корпус на кораба, Сто и четирийсети ясно почувствува колко далеч е стопанинът му, огромен и властен, зовящ го при себе си; обляната в лунна светлина грамада на кораба беше само нищожна частица, нищожна съставяща от този далечен стопанин и преизпълнен с неочаквана жал към самия себе си, че му е дадено толкова малко от въжделеното щастие да услужи, той отново започна да вия и запълзя по корем към кораба, сълзливо премигвайки с белезникавите си очи.
5
На другата сутрин Деветдесет и трети се събуди с прекрасно настроение, защото му предстоеше последно излизане от кораба на тази мила, объркана планета.
Деветдесет и трети беше стар и мъдър. Избраният от него образ беше традиционен: той винаги се превръщаше в престарял, немощен абориген — естествено, стига на планетата, на която кацаха, изобщо да имаше аборигени и да можеха да се копират. Той знаеше прекрасно, че го смятат за един от най-добрите Събирачи в цяла Логитания, и тихичко се присмиваше. Между другото той така се присмиваше на всичко и най-вече на спътниците си. Беше му смешен и самият Командир с неговата вечна дребнава придирчивост към себе си и към другите, който си бе поставил целта да бъде идеален Събирач и се стараеше да го постигне с помощта на робско подчинение на всеки параграф от Закона на Събирачите; беше му смешен и Сто и четирийсети с неговата фанатична преданост към Велика Логитания — онази митична родина, която ще могат да видят само в качеството и на награда за особени заслуги; незлоблив смях предизвикваше у него и това момиченце Двайсет и седма, с тихите и възторзи по повод първата видяна от нея планета. После ще има втора, трета планета. След възторзите ше се появи затъпяване, а може и ожесточение също както при Сто и четирийсети. Това ще е хипертрофирано усещане за собствената си преходност, която неминуемо нараства… Планети и полети, полети и планети, жалки трохи от знания, които те ще вземат крадешком, без да дадат нищо в замяна за славата на Велика Логитания.