Мнозина от чакащите участници бяха полуголи, времето бе меко, телата им — само мускули, белези и косми. Дрехите на някои бяха съвсем груби, на други — меки и скъпи. Неколцина носеха частични брони или щитове от втвърдена кожа на ленивец или лъскаво желязо. Пълната броня бе непозната на Хънтърс, там хората се биеха пешком и никога не яздеха. Тези воини бяха синове на вождове, синове на селяни и синове на неизвестни бащи. Те бяха заслужили мястото си тук единствено с качествата, с уменията си да въртят меча, копието и бойната брадва. Лерос виждаше около себе си сини и черни очи, очи със и без епикантични торбички, дълбоки очи тук, луди очи там и чифт-два очи, невинни като на деца. Първите колонисти от Земята, пристигнали преди около шест стандартни века, са били подбирани еклектично от един свят на вече добре омешани раси и култури. Лицата около Лерос бяха кафяви, бели или черни, с черни, кестеняви или рижи коси, имаше един със стоманеносива, двамина бяха с бръснати глави. Имаше едно силно татуирано лице на ивици от край до край, а една усмивка разкриваше зъби, до един изпилени като игли. Но като изключим странностите, мнозинството от мъжете биха изглеждали прозаично като овчари, ако не бяха оръжията, запасани на поясите им. Освен че всички бяха мъже, имаха още нещо общо: необикновеното умение да убиват други мъже в един-единствен двубой.
— Ликуйте, избраници! — повтори Лерос, този път по-тихо. — Преди да залезе слънцето днес, половината от вас ще се възправят в голямата зала на нашия бог… — Той посочи към върха на Божата планина, скрит зад обраслите с гори гърбове на ниските й склонове. — И ще застанат лице в лице срещу Торун.
Лерос се готвеше да разкаже отново, а слушателите му — да чуят отново — обещанията на Божата планина, разпространени една стандартна година по-рано от Андреас и помощниците му.
Торун, бойният главатар на боговете (така започваше съобщението), бил доволен от духа, показан от човешката раса през последната поредица от войни, разширили властта на Божата планина над по-голямата част от обитаемия свят. Богът с удоволствие предоставя на човечеството честта да се бие за място до дясното му коляно: състезанието е отворено за участие на шейсет и четири от най-славните герои на века. За да се постигне целта, обитаемият свят бе разделен произволно на шейсет и четири области, като местните управници на всяка област бяха поканени да изпратят — подробностите по селекцията бяха оставени изцяло на тях — най-могъщия си воин. Всички участници в Турнира на Торун, освен един, ще загинат, а този един, победителят, ще получи статута на полубог и ще заеме мястото си от дясната страна на Торун. (Някъде из провинцията някой логично и неуместно ще попита жреца, донесъл съобщението: ами какво ще стане с Мьолнир, ще трябва ли той да отстъпи настрани? Съвсем не, племеннико. Не ще и дума, че той и победителят в Турнира ще споделят честта да седят до Торун. Не ще и съмнение, че биха могли, когато пожелаят, да се бият кой да заеме мястото в определен за целта ден.)
Всички сведения сочеха, че в Залата на Торун навръх планината им доставяло голямо удоволствие да се бият. Там великият бог и повече или по-малко обожествените мъже, избитите герои от войни и битки в миналото, се колеха отново и отново всекидневно, единствено заради удоволствието от това и всяка вечер раните им чудодейно се изцеляваха, за да се насладят на чудесното месо и напитки на трапезата на Торун, на приказните разкази, предадени с безсмъртно красноречие в компанията на боговете, и на неизчерпаемите запаси от девойки, винаги превръщани в девици за радост на мъжете. (Там, в провинцията, онзи, дето е задал въпроса, въздъхва успокоен; едва ли един прост воин би могъл да знае как да продължи спора; ако ли пък не е чак толкова прост, тогава би прозрял, че няма да успее да сломи жреца на неговото бойно поле — полето на думите.)
И тази ясна утрин Лерос официално съобщаваше още веднъж онова, което слушателите му вече знаеха:
— Онези от вас, които паднат в първия кръг на боя, първи ще пируват с Торун — но вечно в най-далечната част на масата. Следващите шестнайсет загинали във втория кръг ще получат места по-напред. Осем ще умрат в боя на третия кръг и ще седнат още по-близо и всеки от тях ще притежава за вечни времена четири хубавици, чиято красота е несравнима с нищо на света, две с кожа като слонова кост, две — с кожа като абанос, и те ще задоволяват всяко негово желание, дори преди да го е произнесъл още.