С острието на ножа Нерсес Мажан започна да чертае невидими фигури по салфетката.
Сервитьорът поднесе топлата закуска.
— Защо млъкнахте? — попита следователката. — Изглежда, искахте да ми кажете, че не Урсула, а Оскар е убил Зенон?
— Не… Според Оскар убийството е извършила Урсула, а пък тя е на мнение, че Оскар е убил Зенон.
— Тогава тя защо мълчи?
— Защото си има съображения. Може би ви е смешно, че на Виланк все още се намират хора, които се обичат истински… и имат желание да се жертват един за друг. Урсула смята, че без Оскар животът й губи смисъла си.
— Възможно е.
Нерсес учудено погледна Линда.
— В механата това го смятахте за невъзможно.
Линда отмести чинията.
— Ще пием ли кафе?
— Да, ще пием — сърдито отвърна Нерсес. — При обиска вие така и не намерихте оръжието. А аз го намерих… Оказа се, че това е револверът на Оскар, който той още преди две години е дал на Зенон.
— Искате да кажете, че Оскар има разрешително?
Нерсес Мажан изведнъж видя пред себе си тънките пръсти на Оскар да късат на парченца разрешителното. И като се вторачи в Линда, заяви:
— Да. Има… Зенон го бил помолил да му даде револвера си, защото се страхувал от някого. И винаги го държал в спалнята си, на масичката… Както вече знаем, той е имал основание да се бои.
— От кого?
— От себе си — отвърна Мажан.
— Защо не ядете?
Аптекарят сърдито погледна следователката. После с нежелание придърпа изстиналото ястие.
— За да се стигне до това заключение, е необходимо не просто да се мисли, че може да се вярва на единия, а да се предположи, че и двамата говорят истината.
— А вие успяхте ли да поговорите с Урсула?
— За щастие да… Когато реших да повярвам и на нея, и на Оскар, неволно стигнах до извода, че Зенон е убит от… — Нерсес млъкна, подозирайки, че думите му могат да прозвучат театрално. Но в случая нямаше друг изход, затова каза: — Да, самият Зенон е убил Зенон.
— Искате да кажете, че е извършил самоубийство?
— Да.
— Защо?
— Не зная. Известно ми е само, че когато преди две години помолил Оскар да му даде револвера си, той настоявал на всяка цена да се запази разрешителното. Защо ли?… За да не бъде уличен Оскар, когато по-късно, след самоубийството, открият у Зенон револвера му. Научих също, че завчера, щом взел решението да сложи край на живота си, той деликатно, без да нарушава правилата на тяхната игра, внесъл в банката на името на Оскар цялата спечелена сума. Администраторът на Капелата твърди, че години наред Зенон Джабез бил неспокоен. В деня на самоубийството, сбогувайки се със служителите от етажа, той казал: „Остани със здраве и прощавай, меластър Даниел.“ И добавил: „Тази наша среща може и да е последната.“ Вие не сте обърнали внимание на показанията на администратора. И той е дълбоко обиден. Ако го бяхте изслушали докрай, щяхте да научите, че като се качвал в асансьора, Зенон Джабез, заявил: „Този път вече няма да се върна. Заминавам завинаги!“
Сервитьорът постави на масата чашките с кафе.
— Вие сте извършили ценно разследване — отбеляза Линда Ло с горчива ирония. — Да не си сменяте професията?… Но ви предупредих, че вашата помощ може да се окаже закъсняла. Тази сутрин прекратихме следствието. И тъкмо затова намерих време да дойда да си поговорим.
— Прекратихте го? — смаяно попита Нерсес.
— Снощи получихме отговор на нашето запитване. Кметството на град Сонт недоволства от неточните ни въпроси. И предупреждава, че заместник-директорът на фабриката за дамско бельо Зенон Джабез ще бъде принуден да даде ПОСИЗУ под съд за разпространяване на измислици.
Мажан щеше да изтърве чашата с кафе.
— Вие казахте… че Зенон заплашва със съд?… Навярно служителите от Сонтското кметство се шегуват.
— Те са изпратили купища заверени документи… Нямаме причини да се съмняваме, че в този миг Зенон Джабез е в град Сонт на далечната Лета и изпълнява служебните си задължения на заместник-директор. Ще ви кажа по-ясно, — усмихна се Линда Ло. — Зенон Джабез е жив. Никой не го е убивал. Нито Урсула, нито Оскар, а още по-малко той се е самоубил, както току-що казахте.
— А трупът, който открихте в спалнята?… А свидетелите?
— Какъв труп!… Щом разполагаме с такива документи, за нас вече не съществува, нито пък е от значение някакъв труп.
— Имате предвид…
— Забравете завинаги, че в Капелата е станало убийство!
— И всичко това го казвате вие?
— Ще ви дам възможност да се запознаете с отговорите на кметството в Сонт… Това са достоверни сведения. И вие, меластър Мажан, да, да, вие сам ще се убедите, че Зенон Джабез е жив и здрав, че тази история, която се случи преди няколко дни, е била само мираж… Какви ли не неща стават в нашия голям свят!