Сви зад един ъгъл и веднага забеляза изоставения насред пътя пустиноход. Стори му се странно познат. Приличаше на колата, в която бяха пътували с Телт, но не можеше да определи със сигурност. Огледа се, но покритата с прах улица беше съвсем пуста, а белезникавият пясък проблясваше под яркото слънце. Брайън се прилепи до стената и предпазливо приближи пустинохода. Когато спря зад него, вече бе съвсем сигурен, че е същият, който бяха използвали при нападението предната нощ. Какво търсеше тук?
Непоносима жега и тишина изпълваха улицата. Празни зееха прозорците и вратите на сградите, никакво движение не се виждаше в сенките зад тях. Брайън постави крак на армираната гума, протегна се и сграбчи ръкохватката над отворения прозорец. Изправи се и втренчи поглед в усмихнатото лице на Телт.
Усмихнато в смъртта. Устните бяха разкривени в зловеща гримаса, очите му бяха изцъклени, а чертите на лицето, сгърчени от смъртоносната отрова. Тъничка, снабдена с пера стрела стърчеше от потъмнялата рана на врата му.
XV
Брайън отскочи назад и се просна на прашния път. Чакаше всеки миг да чуе едва доловимото свистене на отровната стрела, ала на улицата бе тихо. Убийците на Телт си бяха отишли. Брайън се надигна пъргаво и като използваше за прикритие корпуса на пустинохода, отвори люка и се мушна вътре.
Бяха си свършили добре работата, за да направят колата неизползваема. Приборите за управление бяха разбити, подът хрущеше от натрошените на парчета апарати, имаше смачкани перфокарти, осукани и скъсани кабели. Пустиноходът буквално беше изкормен, безжизнен също като своя водач.
Не беше трудно да реконструира хода на събитията. Забелязали са пустинохода, когато е влизал в града — вероятно някой от магтерите, участвали в разрушаването на сградата на Фондацията. Сетне колата им е убягнала от вниманието, иначе сега и Брайън щеше да е мъртъв. Едва при втората среща, когато Телт се е опитвал да напусне града, те са съумели да го спрат, по най-ефикасния възможен начин — простреляли са нищо неподозиращия водач във врата с отровна стреличка през отворения люк.
Телт мъртъв! Обстоятелствата около това брутално убийство бяха попречили на Брайън от първия миг да осъзнае възможните последствия. Едва сега започна да си дава сметка. Телт не бе посмял да предаде по радиото новината за откриването на радиоактивната следа. Опасяваше се да не го засекат, искаше да съобщи лично на Хис и да му покаже записа. Само че сега този запис бе накъсан и стъпкан някъде на пода, а мозъкът, който бе в състояние да го анализира — мъртъв.
Брайън хвърли поглед на изтърбушеното радио и се промуши през люка навън. Скочи на пътя и се затича. Оцеляването му, неговото и на планетата зависеше от това, да не бъде забелязан в близост до тази кола. Трябваше час по-скоро да се свърже с Хис и да му предаде информацията. Докато не го направи, той щеше да бъде единственият човек от друга планета, който знае, в коя от кулите на магтерите са разположени кобалтовите бомби.
След като са отдалечи на достатъчно разстояние от пустинохода, Брайън забави крачка и отри потта от челото си. Никой не го беше видял да излиза от пустинохода, нито пък го бяха проследили. Улиците наоколо бяха съвсем непознати, но той се ориентира по слънцето и пое право към разрушената сграда. Все по-често срещаше дисиански минувачи. Забелязваха го, някои дори спираха и го изпровождаха с навъсени погледи. Не беше никак трудно да долавя емоционалните вибрации на гняв и омраза, при това директно в съзнанието си. Една малка групичка дори излъчваше смъртна заплаха, та Брайън постави ръка на пистолета, докато преминаваше край тях. Двама от присъстващите държаха в ръце тръбички, но не посмяха да ги използват. Докато стигне следващия ъгъл, Брайън почувства, че е плувнал от пот.
Точно пред него се намираха останките от разрушената сграда. На пътя пред нея бе кацнал малък бордови катер. Двама мъже стояха до отворения люк и оглеждаха обгорената земя.
Ботушите на Брайън изхрущяха в песъчливата почва. Мъжете се извърнаха светкавично, вдигнали оръжие. И двамата носеха йонни пушки. Лицата им се отпуснаха, когато забелязаха, че не е облечен като местните.
— Проклети кръвожадни диваци! — изръмжа единият от тях. Очевидно бе израсъл на планета с повишена гравитация, тялото му бе набито, мускулесто, а главата му едва достигаше гърдите на Брайън. Ако се съдеше по знаците върху килнатата на темето му шапка, той се занимаваше с корабния компютър.