Тя ококори очи, едва сега осъзнала смисъла на казаното. Да, симбиот — а Дис бе свят, където симбиозата и паразитизмът се бяха усъвършенствали в далеч по-голяма степен, отколкото където и да било в галактиката. Мислите на Лиа отскочиха от този факт, следвайки стъпалата на логиката. Брайън усещаше почти физически степента на нейната концентрация и вглъбяване. Не смееше да се обади, за да не я разсее. Лиа бе стиснала юмручета, а очите й бяха втренчени невиждащо в стената.
Брайън и Улв я наблюдаваха мълчаливо, очаквайки да чуят заключенията й. Най-сетне отделните парчета от мозайката идваха на мястото си.
Лиа разтвори свитите си юмруци и приглади коса. После премигна и се обърна към Брайън.
— Имаме ли кутия с инструменти? — попита тя.
Въпросът бе толкова не очакван, че в първия миг Брайън не знаеше какво да отговори. Преди да отвори уста, Лиа продължи:
— Не ми трябват ръчни инструменти — ще изгубим много време. Можеш ли да намериш нещо като електрическа бормашина? Това ще свърши работа. — Тя отново се наведе над микроскопа и Брайън не посмя да я разпитва повече. Улв не откъсваше очи от трупа на магтера и очевидно не бе разбрал и дума от разговора им.
Брайън излезе на товарната рампа. След като не откри нищо подходящо на приземния етаж, той се изкачи на следващия. Попадна в коридор с многобройни врати. Всички бяха заключени, включително и вратата с надпис „ИНСТРУМЕНТАЛНА“. Блъсна с рамо масивната метална врата, но без особен успех. Отстъпи назад, за да потърси някакъв друг начин за да проникне вътре и случайно хвърли поглед на часовника.
Два часа следобед! Само след десет часа бомбите щяха да се стоварят върху Дис.
Необходимостта да се действа бързо сякаш го пришпори. Но същевременно си даваше сметка, че не бива да вдига шум — можеше да го чуят от улицата. Трескаво разсъблече ризата си и я нави на руло около дулото на пистолета. Като придържаше импровизирания заглушител с лявата си ръка, той опря дулото във вратата, непосредствено над бравата. Стреля веднъж, а изстрелът бе като приглушен далечен тътен, който едва ли бе преминал стените на сградата. Парчета от разбитата брава полетяха във всички посоки и вратата отскочи навътре.
Когато се върна, Лиа стоеше до трупа. Подаде й миниатюрната електрическа бормашина със заострен диск отпред.
— Ще свърши ли работа? — попита я той. — Работи на акумулатор, напълно зареден.
— Чудесно — отвърна тя. — Но ще трябва и двамата да ми помогнете. — Тя премина на дисиански. — Улв, намери място, откъдето да наблюдаваш улицата, без да те виждат. Ще ми дадеш знак, когато е празна. Опасявам се, че бормашината ще вдигне доста шум.
Улв кимна, излезе на рампата и се изкачи по няколко празни кашона до прозореца в стената. Огледа внимателно улицата в двете посоки и даде знак, че могат да започват.
— Брайън, застани от тази страна, така че да придържаш брадата на трупа — нареди Лиа. — Дръж я здраво, не искам главата да мърда, докато използвам бормашината. Гледката няма да е от приятните. Съжалявам. Но това е най-бързият начин да се пробие кост.
Заостреният диск прониква в черепа.
Само веднъж Улв им махна с ръка да запазят тишина и се спотаи в сянката зад прозореца. Зачакаха нетърпеливо, докато им даде да разберат, че могат да подновят работата. Брайън се стараеше да държи брадата неподвижно, а Лиа описа пълен кръг с режещия диск около черепа. След това отдели внимателно черепния капак от главата на магтера, а светлината от прозореца падна върху лъщящия мозък.
— През цялото време си бил прав, Брайън — каза тя. — Ето го твоя пришълец.
XVI
Улв се присъедини към тях и погледна към отворения череп на магтера. Всичко бе толкова ясно, дори и за него.
— Виждал съм мъртви животни, виждал съм и убити хора, с разтворени черепи. Но никога не съм виждал нещо подобно — произнесе той.
— Какво е това? — попита Брайън.
— Пришълецът, нашественикът, когото търсеше — каза му Лиа.
На големина мозъкът на магтера бе приблизително две-трети от нормалния размер. Вместо да изпълва докрай черепната кутия, той делеше вътрешното пространство с някаква зелена, аморфна маса. Зеленикавата маса напомняше донякъде на мозъчна тъкан, само че бе покрита с по-тъмни възли и разклонения. Лиа взе скалпела и внимателно отдели тъмната аморфна маса от черепа.
— Ужасно ми напомня на нещо, което вече съм виждала на Земята — каза тя. — Сетих се — зелената муха — Drepanosiphum platanoides — притежава един необичаен орган, наречен псевдова. Трябваше да видя това нещо в черепа, за да открия приликата. Земната муха — Drepanosiphum — има същия голям зелен орган, само че той не изпълва черепната кухина, а корпуса на тялото. Години наред биолозите са си блъскали главите на предположенията за неговото истинско предназначение, в следствие на което са се появили многобройни от сложни по-сложни теории. Накрая някой успял да извърши дисекция и да го изследва отвътре. Оказало се, че псевдовата е плесеноподобно растение, което подпомага храносмилането на мухата. Всъщност псевдовата секретира ензими, с чиято помощ мухата смила огромните количества захари, които поглъща със соковете на плодовете.