— В това няма нищо необичайно — намеси се Брайън. — Както при термитите, така и при хората, а и при много други същества, храносмилането се подпомага от постоянно присъстваща чревна флора. Каква е разликата при тази твоя зелена муха?
— Главно в начина на възпроизвеждане. Всички останали обитаващи червата организми трябва първо да проникнат в гостоприемника, а след това се настаняват на подходящото място, като остават там докато са необходими. А зелената муха и нейното плесеноподобно растение са в постоянно симбиозна връзка, която е жизнено важна и за двете. Спорите на растението могат да се срещнат навсякъде из тялото на мухата, но неизменно присъстват в оплождащите клетки. Има ги във всяка яйцеклетка, те израстват заедно с яйцето, което още от момента на зачеването е заразено. Така процесът на симбиоза е подсигурен и остава непрекъснат.
— Искаш да кажеш, че зеленикавите сфери, които забеляза в кръвните телца на магтера са нещо подобно? — попита Брайън.
— Сигурна съм в това — кимна Лиа. — Процесът явно е същият. Уверена съм, че подобни микроскопични форми могат да се срещнат навсякъде из тялото на магтера — това са спори или зародиши на съществото, което открихме в мозъка. Вероятно такива спори има и в яйцеклетките на магтерите, така че зародишът да бъде заразен още преди раждане. Симбиотът израства успоредно с детето. Вероятно дори по-бързо, той като организмът му е далеч по-просто устроен. Мисля, че още в шестия месец от следоутробното развитие на гостоприемника той вече е навлязъл в своята зрелост.
— Но защо? — попита Брайън. — Каква е целта му?
— Това са само предположения, макар че разполагаме с достатъчно факти, за да си изградим представа за неговите функции. Готова съм да се обзаложа, че този симбиот не е прост организъм, а подобно на всички останали местни организми представлява смесица от растение и животно. Структурата му е твърде сложна, за да се е развило след появата на човека на тази планета. Най-вероятно магтерите са се заразили със симбиотичната инфекция, докато са се хранили с някое местно растение. Така симбиотът се е озовал в нова среда, където е можел да се развива безпрепятствено, защитен от черепната кутия и подсигурен от дълголетието на своя гостоприемник. В замяна на получаваните хранителни вещества, кислород и комфорт, мозъчният симбиот би трябвало да отделя хормони и ензими, които да подпомагат магтера в борбата за оцеляване. Не е изключено някои от тези ензими да са улеснявали и храносмилането, помагайки на магтерите да консумират всичи местни растителни форми, които се срещат тук. Подобен симбиот би могъл да отделя захари, да неутрализира кръвните токсини — да върши безброй неща. И очевидно ги е вършел, след като магтерите са се превърнали в доминираща форма на живот на планетата. Цената, която са заплатили за подобно съжителство, се е оказала неимоверно висока, но до съвсем скоро това не е имало никакво отношение за оцеляването на вида. Забеляза ли, че мозъкът на магтера не изглежда с намалени размери?
— Да, направи ми впечатление, но как се е побрал в черепната кутия симбиотът?
— Ако мозъчната маса бе намалена като цяло, тогава тя щеше да се свие към основата на черепната кухина. Но тя е със запазени пропорции — просто част от нея липсва, защото е била абсорбирана от нашественика.
— Фронталният лоб — досети се изведнъж Брайън. — Това изчадие на ада е извършило фронтална лоботомия!
— Много повече — поправи го Лиа, докато отделяше сивото мозъчно вещество със скалпела, а отдолу се показваха множество зелени нишки. — Виж тези пипала — те проникват в дълбочина към главния мозък, но малкия оставят недокоснат. С други думи, става дума за селективно засягане само на висшите функции. Разрушаването на фронталните лобове е лишило магтерите от способността да изпитват емоции, а също и от умението да разсъждават абстрактно. Изглежда този процес донякъде е спомогнал за оцеляването им на планетата. Обзалагам се, че немалко нещастници са били принесени в жертва на този адаптационен процес. Полученият окончателен продукт е същество, в което съжителстват човек и плесеноподобно растение, и което е великолепно адаптирано към ужасните условия на тази планета. Липсва цялата емоционална сфера, която само може да създава ненужни усложнения, премахнати са и желанията, които пречат на оцеляването. Абсолютна безскрупулност — човечеството нерядко се е възползвало от това свое качество в процеса на еволюцията си, така че изминатият път не е бил кой знае колко дълъг.