Лиа направи още един безнадежден опит да го разубеди, но Брайън категорично отказа да я изслуша. Целуна я нежно и с лекота, каквато не чувстваше в себе си, само за да й внуши, че всичко е наред. Макар в сърцата си и двамата да знаеха, че не е така, друго решение просто не съществуваше.
Сградата неочаквано се разтърси, зад прозорците притъмня и в същия миг на площада отвън се спусна очакваният кораб. Екипажът изскочи навън и зае отбранителна позиция, с насочени и готови за стрелба оръжия.
Не беше съвсем лесно да ги убедят, че освен Лиа, трябва да вземат и трупа на магтера. Брайън остана отвън и проследи с поглед издигащата се в небето светеща точка. Мъчеше се да се освободи от тягостното усещане, че бе видял Лиа за последен път.
— Да изчезваме от тук — подхвърли той на Улв и взе предавателя, — преди някой да се е завъртял насам, за да провери защо се е приземявал корабът.
— Какво ще правиш сега? — попита Улв докато крачеха по улицата към пустинята. — Какво въобще можем да направим, когато остават само няколко часа? — той посочи слънцето, което вече клонеше към хоризонта. Брайън прехвърли презрамката на предавателя на другото рамо, преди да отговори.
— Трябва да се промъкнем в черната кула, която атакувахме снощи. Не е изключено бомбите да са там… освен ако ти не знаеш къде са точно…
Улв поклати глава.
— Нямам представа, но някои от хората ми може да знаят. Ще заловим един магтер, а след това ще го убием, за да им покажем проникналия вътре умедвирк. Научат ли веднъж истината, ще ни разкажат всичко, каквото знаят.
— Значи тръгваме към кулата — заради бомбите и за някой опитен екземпляр на магтер. Кой е най-бързия път до там?
Улв сбърчи вежди и се замисли.
— Ако можеш да управляваш колите на хората от други планети, знам една място, където са оставени няколко. Моите хора не владеят способността да ги придвижват.
— Остави това на мен. Да тръгваме.
Този път шансът беше на тяхна страна. Първият пустиноход, на който се натъкнаха, беше оставен с ключовете. Двигателят беше електрически, но за щастие акумулаторите се оказаха заредени. Значително по-безшумен, от пустиноходите снабдени с атомни двигатели, той се понесе гладко по улиците на града и не след дълго навлязоха в пустинята. Наближаваше шест. Когато стигнаха кулата беше вече седем и нервите на Брайън бяха опънати до краен предел.
Макар идеята да нападнат повторно кулата по същество да беше чисто самоубийство, за Брайън тя беше облекчение, след досегашните терзания. Най-сетне настъпваше моментът за действие и това го караше да забрави бомбите, готови да полетят към тях.
За да проникнат в кулата избраха директната атака, макар тази възможност да бе най-страшната. Насочиха се право към главния вход. Улв тичаше безшумно отпред. Не срещнаха никого на пътя си. Веднага щом влязоха в кулата, те се отправиха към подземните стаи, където е била регистрирана по-високата радиация. Мина известно време, преди да осъзнаят, че кулата на магтерите е необитаема.
— Всички са си отишли — изсумтя Улв, който душеше внимателно въздуха около всяка врата, която наближаваха. — Много магтери са живели тук, но сега са заминали.
— Често ли изоставят кулите си? — попита Брайън.
— Никога. Не съм чувал друг път да се е случвало нещо подобно. Не мога да си обясня и сега защо е станало.
— Е, аз пък мога — отвърна Брайън. — Биха напуснали, само ако вземат със себе си нещо изключително ценно. Бомбите. Ако наистина са ги държали тук, вероятно са ги преместили веднага след нападението. — Той потрепери от внезапно завладелия го страх. — А може би са ги преместили, защото е дошло време да ги отнесат при установката за изстрелване! Да се махаме от тук, колкото се може по-бързо.
— Мирише ми на въздух от пустинята — произнесе замислено Улв. — Откъде полъхва, след като се намираме в подземието? Магтерите нямат вентилационни шахти.
— МОже би е от отворът, който пробихме по време на атаката. Можеш ли да откриеш посоката, от която идва?
Свиха зад един ъгъл и в дъното на тунела, през пробития от взрива проход видяха блещукащите в нощното небе звезди.
— Изглежда ми по-голям, отколкото когато атакувахме — каза Брайън. — Сякаш магтерите нарочно са го разширили. — Той надникна през отвора и забеляза, че в пясъка отвън има следи от пустиноход. — За да изнесат нещо обемисто навън и да го откарат там, накъдето водят следите!
Двамата се възползваха от отвора за да излязат в пустинята и изтичаха обратно при пустинохода. Брайън подкара рязко, колата поднесе в пясъка и освети с фаровете си оставените дири. Различаваха се съвсем отчетливи отпечатъци от веригите на пустиноход, примесени с грайферовите следи от предните колела. Брайън изключи светлините, забави скоростта въпреки кипящото в него нетърпение и се съсредоточи върху управлението. Погледна за миг часовника, за да установи, че им остават не повече от четири часа. Луната грееше ярко и светлината й бе напълно достатъчна, за да различава следите. Брайън стисна кормилото с една ръка, а с другата включи предавателя, предварително нагласен на вълната на Крафт.