— Не се чувствам много добре — каза Виктор бавно и внимателно.
Странно, но думите му не прозвучаха както трябва. Приличаха повече на животинско ръмжене, отколкото на човешки глас. Гърлото също много го болеше.
Жената го погледна като че ли развеселено и направи знак на мъжа. Мъжът изглеждаше съвсем нормално — нито слаб като призрак, нито чак толкова висок — но беше облечен като жената с мантия от някаква ефирна материя. И беше силен — натисна Виктор така, че той не можеше да помръдне. Жената отново започна да му прави нещо.
От нея идваше някакво ухание — като на цветя и далечен пушек от огън.
Виктор неочаквано осъзна, че е доста гола. Тя, изглежда, не забелязваше това — или поне то не я безпокоеше. Взря се в очите му, после докосна гърлото му с инструмент, който блестеше като метал, но беше мек и топъл, и загледа една малка цветна картина в основата на инструмента.
После дръпна долната му устна. Той инстинктивно се опита да извие глава — отново последва болезнена експлозия, но мъжът в ефирната мантия хвана грубо главата му, задържа я неподвижна, а жената докосна влажната, нежна вътрешност на устната на Виктор с нещо и той изгуби съзнание.
Когато се събуди, беше сам. Дори другите вани за съживяване бяха празни.
Главата все още го болеше, но другите болки бяха отзвучали — е, не бяха минали съвсем, но сега бяха само малка неприятност, а не страдание. Изправи се и видя, че десният му прасец от коляното до глезена е покрит с нещо бледорозово, прилично на наденица. Зачуди се какво ли може да е и го натисна с пръст. Не разбра нищо. Не разбираше много неща — всичко изглеждаше прекалено странно. Чувстваше се като пиян.
Опита се да си спомни как се е озовал тук. Спомни см, че му беше казано, че трябва да се върне във фризера…
Да, това беше вярно, беше почти сигурен. Тази мисъл обаче не беше успокояваща. Имаше смътен спомен за нещо за замразяването, което някой му беше казал — някаква Ванда? — преди много време. Че човек не трябва да се замразява много пъти. За това беше сигурен, макар че какво означаваше то, не му беше много ясно.
Чу мъжки глас да мърмори нещо, обърна се и видя мъжа с мантията. Гледаше го.
— Събудил си се — каза мъжът. — Чудесно — Виктор го разбра. — Почакай. Ще проверя дали Нрина иска да те види.
Виктор седна. Поне някои въпроси започнаха да се изясняват. Поради някаква причина тези хора бяха решили да го съживят от временното криогенно прекратяване на жизнения процес. Добре, това можеше да разбере. Зачуди се колко време е прекарал във фризера този път. Не можеше да са столетия, разбира се. Но сигурно достатъчно дълго. Дали тези хора бяха реформисти, или от някоя от другите секти от замръзналия Нюманхоум. Каквито и да бяха, бяха сменили начина си на обличане. Под ефирната си мантия мъжът носеше само нещо като шотландска поличка. После влезе и невъзможно тънката жена и Виктор видя, че мантията ѝ е само за украса или благоприличие — е, не точно за благоприличие, но не за защита от студ. Беше почти прозрачна дълга риза и той ясно видя, че под нея няма нищо друго.
Жената изглеждаше раздразнена и уморена, сякаш бе работила усилено; ризата ѝ от ефирна материя беше измърсена с пресни петна от кръв.
Той се сети да погледне и себе си и видя, че е гол, и се засрами. Видя и че на дясното му бедро има рана. Почти беше забравил, че там го беше боляло. Приличаше на прободна рана. Някой беше сложил някакъв мек еластичен воал върху нея — прозрачен, почти невидим. Той натисна с пръст и воалът се смъкна. Под превръзката раната още кървеше.
Мършавата жена отмести ръката му и закудкудяка укорително.
Мъжът дойде и оправи превръзката.
— По дяволите! Не я пипай! — каза раздразнено той. — Стой мирен. Нрина ще те прегледа да види дали има още нещо изгорено от фризера, така че я остави да си свърши работата. Аз трябва да проверя другите.
Виктор много се обърка. Разбра всички думи, макар да звучаха странно, сякаш идваха отдалече. Но размътената му глава не му позволи да си изгради някаква смислена представа.
— Изгорен от фризер… — започна Виктор, но мъжът вече си беше отишъл.
Тъй като не виждаше друга възможност, Виктор направи каквото му беше заповядано. Остави жената да се взира в очите му, да го пипа на различни места с разни инструменти, да повдига крайчеца на бледорозовата наденица на левия му крак, да се взира в нея и накрая да я смени. Накрая тя го потупа по главата — този път толкова леко, че той не почувства никаква болка.