После му даде знак да я последва.
Той се опита. Положи всички усилия, но не бяха достатъчни. Дясната страна на главата му остана вцепенена, левият му крак не го държеше въпреки учудващо малката гравитация на мястото, където бяха. Жената му позволи да се подпре на нея, докато вървяха — беше повече като пързаляне насън; като пътуване в кораб с микротяга — по коридор с кехлибарени стени до първата спирка.
Първата спирка беше мъничка стая със стъклена чиния с кехлибарен цвят, в която тихо течеше вода. Виктор съвсем лесно я идентифицира: тоалетна.
Не беше забравил, че е съвсем гол, макар жената, изглежда, да не се интересуваше от този факт. Нито го наблюдаваше, нито се обърна настрана докато, смутен, той се облекчаваше. Втората спирка беше при един душ. Той го погледна нерешително. Не беше сигурен, че знае как да го пусне, нито че ще може да стои самичък под него.
Опита и почувства крака си малко по-силен. Жената пусна душа. Той влезе с накуцване, подпря се на меката лъскава стена на кабината. Върху него започна да се излива приятно топла вода. Беше толкова отморяващо, всъщност истинско удоволствие.
Когато излезе изпод душа, жената му подаде мека кърпа.
— Благодаря — каза той и започна да бърше лицето си.
Жената изглеждаше доволна от него като от куче, което е изджавкало от радост. Но той показа превръзките на крака и бедрото и попита дали не са пострадали от душа. Тя само вдигна рамене: или не разбираше, или просто демонстрираше, че това не я интересува.
Третата спирка беше по-странна и много по-малко приятна.
Жената го остави в друга стая на грижите на някакъв мъж. Той беше почти толкова мършав, колкото и тя, макар да имаше странно издути мускули, докато прасците на жената бяха като моливи. Мъжът му посочи да седне на нещо, което приличаше на зъболекарски стол.
Виктор седна и неочаквано от стола се протегнаха някакви ръце или пипала и се увиха около него. Не можеше да се движи. В същото време нещо се плъзна около главата му и я стегна като в менгеме. Не беше болезнено, но не можеше да му окаже съпротива. Мъжът се доближи до него с някакъв блестящ инструмент и го допря до челото му.
Беше като ужилване на оса. Виктор извика изненадано и се опита да се бори. Нямаше никаква полза. Беше хванат здраво. Когато мъжът отмести инструмента, челото го засърбя ужасно, сякаш наистина беше ужилен. Мъжът го напръска със спрей и сърбежът веднага престана; после натисна нещо и столът го освободи.
Мъжът го заведе в друга стая и затвори вратата зад него.
Трима други мъже, също голи, го изгледаха разтревожено. Единият беше черен, другите двама бели — висок и нисък; и тримата бяха с нормални тела, а не с конструкцията на онези, които Виктор бе видял досега.
После израженията им бързо се промениха, сякаш го бяха познали.
Виктор знаеше, че не биха могли да го познават — беше съвсем сигурен, че всички са му напълно непознати; а после видя, че всички имат светлосиня татуировка на челото — и в стенното огледало видя същия знак и на своето чело. Беше елипса, ограждаща някаква драсканица, може би число или дума.
Тази татуировка бяха разпознали. Всичките имаха същия знак. Следователно всички ги очакваше една и съща съдба.
Високият мъж стана и му подаде ръка.
— Добре дошъл в групата — каза той на грубия английски на враждуващите секти от замръзналия Нюманхоум. — За какво те замразиха?
Виктор се озадачи и разсеяно потри знака на челото си. Когато набързо успя да осмисли казаното през облака, който, изглежда, обхващаше мозъка му, успя да състави цяло изречение и изхриптя:
— Просто не ме харесаха.
— Света Дево! — извика черният. — Откога са започнали да правят това? Аз бях замразен през три хиляди осемдесет и шеста, но мен поне ме съдиха. За незаконно родителство. Просто повярваха на нейната дума вместо на моята, но какво можех да направя? Джерен е замразен за пиянство, а Мескро за кражба…
Ниският бял го прекъсна:
— Дръж си устата, Корелто! Нищо не бях откраднал. Просто направих грешка и минах в редицата за храна два пъти… с всеки може да се случи, когато е пренапрегнат!
— Има ли значение! — Черният мъж се усмихна. — Само че на мен ми се струва, че нещата наистина трябва да са станали много зле, когато са те замразили… хм…