На Виктор му трябваше известно време, за да разбере, че го питат как се казва.
— Виктор — отговори той.
Черният човек — Корелто? — го изгледа изпитателно, после погледна другарите си.
— Той е чучело — каза по-ниският, който се казваше Мескро.
— А, не — възрази високият и погледна към пода, сякаш засрамен от собственото си безразсъдство да противоречи на другите. — Просто е… объркан. — Погледна умоляващо към Виктор, след това към вратата. — Нали, Манет?
Виктор се обърна. Мъжът, който беше в стаята за размразяване, стоеше там и ги гледаше с неудоволствие.
— Чучело е, Джерен — потвърди Манет. — Нрина каза, че има изгаряне от фризера. Изглежда, е пострадал не само кракът, но и умът му. Но ще свърши работата, за която го иска Нрина.
На лицето му се появи изражение на задоволство и предизвикателство, което накара черния да попита разтревожено:
— Каква е тази работа, Манет?
— Скоро ще разберете, момчета — отвърна Манет със задоволството на стар войник, който разяснява на новобранци в какво се състои службата. — Време е да си платите за размразяването.
— Как да платим? — попита Мескро.
Манет стисна замислено устни, после каза:
— Добре, ще ви обясня. Само не ме прекъсвайте, защото след няколко минути ще трябва да си платите — Нрина очаква материала. И така: името ми е Манет, вече ви казах, и съм ваш шеф. Това означава, че трябва да правите всичко, което ви наредя, ясно ли е? За известно време много често ще ме виждате. Следващото нещо, което вероятно ще искате да знаете, е датата. Добре. Сега сме четиридесет и четвърти лято на година четири хиляди двеста петдесет и първа. — Чу се ахване — Виктор беше ахнал, — но Манет само се намръщи и продължи: — Друго нещо, което ще искате да знаете, е какво ще ви се случи. Нищо лошо. Ще бъдете добре. Не се тревожете за това. Ще останете тук няколко дни, докато Нрина ви желае. Ще започнете да изучавате езика, но това е съвсем лесно. Ще видите. След това ще живеете в друга жизнена среда, вероятно… не знам коя…
— Хей! — прекъсна го Корелто. — Я чакай! Какво е жизнена среда?
Манет го погледна злобно.
— Не ви ли казах да не ме прекъсвате? Това е жизнена среда. В което живееш сега. Какво точно ще ви се случи след като излезете оттук, не знам… никога не съм бил в друга жизнена среда освен тази, но Декадак и Нрина казват, че ще бъдете добре. Може би трябва да им повярвате… и без това нямате друга възможност, нали? Във всеки случай веднага след като свършите онова, заради което сте тук, ще получите нещо за ядене и тогава ще имаме повече време. Сега — каза той и стана — е време да си отработите надницата. Така че станете, отидете ей там и вземете по едно от онези шишета за проби. След това всеки от вас ще мастурбира в шишето. И внимавайте да не капне и капчица навън!
Виктор си помисли, че в случая мъглата в ума му съвсем не е недостатък. Онова, което му беше казано да направи, беше унизително.
Но го направи. Както и останалите трима, също толкова стреснати като него от странната заповед. Мърмореха и се опитваха да се шегуват, но шегите бяха горчиви и никой не се засмя.
Виктор се опитваше да прочисти мъглата в ума си. Имаше толкова много въпроси! Беше му трудно дори да ги формулира, но някои се откроиха. Какво например означаваше „фризерно изгаряне“? Знаеше, че е чувал и чел тези думи и по-рано и че те означават нещо лошо. Но не знаеше какво. Знаеше, че може да попита другите, но не искаше — не беше готов да чуе отговора.
После идваше друг голям въпрос. Датата. Манет сигурно се шегуваше.
Не можеше да са минали почти четири хиляди години, откакто за последен път беше жив, нали?
Виктор наруга мъглата в ума си. Искаше да мисли! Имаше неща, които беше забравил, и искаше да си ги спомни! Нещата, които помнеше, бяха фрагментарни и неудовлетворителни…
И не бяха приятни.
Спомни си, много неясно, как се събужда от друго замразяване — беше ли то на стария „Арк“? (Спомни си стария междузвезден кораб, но споменът беше страшно непълен. Почти като да бяха два различни кораба.) Това време беше ужасен шок. Да научи, че всички, които беше познавал, са мъртви от четиристотин нюманхоумски години, беше ужасяващо.
Но поне беше разпознал усещането; беше разбрал, че е ужасен.
А да разбере, че са минали почти четири хиляди години, през които е лежал като несъзнаваща и нечувстваща нищо буца лед — че изобщо нищо не е чувствал. Не е чувствал болка. Не е чувствал дори вцепенение. Изобщо не е чувствал.