Думата за такава светлина беше „гибелна“.
Корабът се завъртя, Нергал се отмести от зрителната линия и Виктор видя жизнената среда, която току-що бяха напуснали: тръба, дълга почти километър, която се въртеше величествено бавно. Някои от частите ѝ бяха големи огледала, които хващаха горещата радиация от Нергал и я насочваха към магнитохидродинамичните генератори, произвеждащи необходимата за жизнената среда енергия. Други бяха вероятно комуникационна апаратура; повечето неща бяха с неясно предназначение.
После, когато и това изчезна, Виктор се обърна и видя, че Нрина го наблюдава с интерес.
— Развълнуван си, нали?
— Да — призна той. — О, Нрина, толкова е хубаво отново да съм в космоса! От дете съм мечтал за това… Виж, там има друг кораб! — извика той, когато нещо с размерите на лека кола прелетя само на една-две мили от тях.
Нрина погледна бегло към него.
— Това е товарен безпилотен летателен апарат. — После успокояващо добави: — Този автобус е напълно безопасен, Вик.
Но не безопасността имаше предвид той — беше вълнуващо да е в космоса. Виктор гледаше с копнеж почти празното черно небе.
То беше толкова ужасно черно. Толкова малко беше останало от познатото му небе. Без Нергал или далечното слънце не се виждаше нищо освен случаен отблясък — далечна жизнена среда може би, или друг кораб — и едно или две по-далечни неща: оцелели звезди.
Само това беше останало.
Познатият небосклон със съзвездия просто вече не съществуваше.
Тракане до него му напомни, че не е сам. Нрина беше взела котето и го хранеше от нещо като биберон, а няколко други пътници се бяха струпали около нея възхитени.
— Да, казва се „котка“ — обясняваше Нрина. — Изчезнали са от векове. Това е единствения екземпляр от този вид… току-що го завърших… женска е и ако остане жива, ще ѝ направя другар. Не, не са диви животни. Хората са ги отглеждали в къщите си. Нали, Виктор? — обърна се тя към него.
— Какво? О, да, те са чудесни животинчета — потвърди Виктор, връщайки се към действителността. — Обаче имат нокти. И трябва да бъдат приучени да вършат естествените си нужди на определено място.
Това доведе до повече въпроси (Какво са „нокти“? Какво е „приучване“? Могат ли да бъдат обучени да вършат полезна работа като гилите?), докато не им казаха да заемат местата си и да затегнат коланите.
Когато малкият кораб промени посоката си, Виктор видя какво ги очаква. Новата жизнена среда също беше цилиндрична — несъмнено защото това беше най-добрата форма за обикалящ по орбита контейнер за хора, — но по нея имаше дузина розетки с въздушни люкове, към които се бяха прикачили странни на вид малки кораби.
— Те са събирачи на суровини — обясни Нрина, когато той я попита какво представляват. — Това е производствена жизнена среда, не ти ли казах? С това се занимава семейство Фрит, произвежда. Тези неща… предполагам, че никога не си виждал такива… те стоят свободно тук. После отиват на астероидите да растат, да се възпроизведат и да донесат метали за използване…
Виктор долови нещо познато.
— Като машините фон нойман? — попита той, спомняйки си за подводните роботи в моретата на Нюманхоум.
— Не знам какви са, но… о, виж! Това трябва да е корабът на Пели!
Виктор забрави за машините фон нойман, защото когато жизнената среда под тях се завъртя, видя какво сочи Нрина. Да, това беше кораб, истински космически кораб, притиснат до обвивката на средата. Беше дълъг почти триста метра и до него се бе долепил спускаем апарат, по-голям от техния автобус. Той го загледа с копнеж. Това беше друго нещо! Човек можеше да се чувства горд да пилотира такъв кораб…
— Може би Пели ще бъде на празненството — каза доволно Нрина. — Във всеки случай след минута пристигаме. Ще вземеш ли котето? — Тя му го подаде и след това погледна с неодобрение жизнената среда, към която се приближаваха. — Не изглежда много приятна, нали? Голяма е. Трябва да е голяма, защото тук произвеждат различни промишлени стоки. Не мисля, че някой би живял тук, ако не е задължен. Все пак вътре е доста приятно. Ще видиш.
Казаното от Нрина се оказа вярно. Отвътре фабричната жизнена среда беше хубава, дори много хубава, но на Виктор му беше необходимо известно време да го разбере.
Конструкцията ѝ не беше като на онази, от която бяха дошли. Всъщност беше почти обратна. Вместо обвивка от жилищни помещения да заобикаля ядро с машини, в тази жизнена среда машините бяха във външната обвивка. Пътниците излязоха от автобуса в шумна, облицована със стомана пещера, в която някъде от другата страна на стената достигаха биещи, стържещи звуци на промишлено производство. После Виктор, Нрина и котето се качиха на бърз малък асансьор и когато излязоха от него, Виктор видя, че цялата сърцевина на цилиндъра представлява огромно отворено пространство. По вътрешната страна растяха огромни дървета, всичките странно деформирани към оста на цилиндъра, където се простираше нещо ярко, прилично на пръчка, и ги осветяваше. Цялото място приличаше на огромен парк, завит във формата на цилиндър.