Един астроном на Маунт Паломар13 например адски би му завидял. Един астроном на Паломар може да се интересува от конкретна звезда или конкретна далечна галактика и да насочи телескопа към обекта, и да го наблюдава цяла нощ. Ако нощното небе е наистина безоблачно — и ако автомобилите, бензиностанциите и уличните лампи на Сан Диего не попречат на наблюдението с твърде многото странична светлина — да снима обекта цели дванадесет часа на плака със зарядна връзка. Няма да може да прави това много често, разбира се, защото има много други астрономи с претенция за работа с телескопа.
Дванадесет часа!
Очите на Уон-Ту можеха да приемат фотони от най-слаби обекти в продължение на хиляда години. И ако хиляда години не са достатъчни, тогава тези очи биха могли да наблюдават същия обект и милион години.
Те не бяха ограничени и до така наречените видими честоти. За Уон-Ту всички честоти бяха видими. Той можеше да „чуе“ много от радиочестотите, особено когато изучаваше големи газови облаци, някои от тях с ширина хиляда светлинни години и с маса до стотици хиляди пъти по-голяма от тази на Слънцето. Атомарният водород в облаците излъчва сигнал с честота 1.4 гигахерца; молекулярният водород е ням. Но в молекулярните облаци има и други съединения, които направо говорят. Въглеродният окис е шумен; такъв е и формалдехидът; също и амонякът. Уон-Ту можеше лесно да улови в облаците нещата, които ги замърсяваха с отделни молекули и буци от силикати (скала) и въглерод (графит, въглен, диаманти), всичките покрити с лед от замръзнала вода. Ако радио и оптическите изследвания не бяха достатъчно добри, той имаше високоенергийни рентгенови и гама-лъчи, които минаваха направо през прахта.
Уон-Ту виждаше всичко.
На Земята древните наблюдатели на звездите бяха дали имена на светлите точки, които бяха виждали нощем. Най-добре го бяха направили арабите. При тях въздухът бил сух и поради това нощното небе било ясно и не го замърсявали никакви електроцентрали или нефтени рафинерии, нито имало осветени магистрали или улици, изпълнени с нежелани светлини. Преди Галилей да изобрети телескопа, те можели да виждат до три хиляди звезди и на всички дали имена.
Уон-Ту можеше да вижда много повече звезди. По един или по друг начин той можеше да вижда почти всяка звезда в собствената си галактика (която по това време беше също и земна) — приблизително двеста и тридесет и осем милиарда, в зависимост от това кои гиганти са станали суперенови и преминават в черни дупки14 и кои нови са започнали да светят. Типът, разстоянието и посоката му бяха достатъчни — но той ги познаваше всички, повечето от онези в Магелановите облаци и малко от класа M-31 в съзвездието Андромеда. И „знаеше“ точно почти всички външни галактики на тази страна на оптическата граница чак до „синята мъглявина“. Той самият беше каталог. Много по-добър от тези на Харвард, Драпер или „Паломарско небе“.
Така че не му отне много време да разгледа подробно най-близките звезди. В края на краищата те бяха само около двадесет хиляди.
Важното беше, че имаше полезна информация за Хейг-тик. Беше известно, че Хейг-тик предпочита млади звезди, най-вече от вида, който земните астрономи наричат T-Таури15 обекти. Следователно Уон-Ту търсеше обикновени на вид звезди със силна литиева емисия при 660.7 нанометра16.
Намери три достатъчно близко, за да бъдат възможно жилище на неговия непослушен син.
С еквивалент на иронично повдигане на рамене Уон-Ту стреля и към трите. Реши, че е унищожил най-малко две от тях. Все пак имаше достатъчно звезди и във всеки случай не след дълго — не повече от около един милион години — те щяха да бъдат заселени от някакви неизвестни същества и отново щяха да станат обитаеми.
След като изпрати инструкциите, той се върна към другия си проект. Беше доволен. Докато работеше, дузина други звезди избухнаха и умряха. Ако тъкмо Хейг-тик извършваше сондиращ обстрел, може би вече беше извън играта.
Но който и да беше, Уон-Ту не желаеше той да знае, че не е успял.
Глава 6
На четиридесет и първия рожден ден на Виктор — е, не беше точно неговият рожден ден, макар че беше 38-и пролет и Виктор след прецизно преизчисление в нюманхоумски години отдавна беше избрал тази дата като изходна за възрастта си — във всеки случай на този рожден ден той беше на възраст, еквивалентна на двадесет земни години. Зрял мъж. На Нюманхоум също беше определено зрял мъж, достатъчно голям за всичко, което може да върши един възрастен. Вече беше направил две бебета, за да го докаже.
13
Обсерватория, разположена на Маунт Паломар, 80 км. североизточно от Сан Диего, Калифорния. — Б.пр.
14
Изключително плътно небесно тяло, чието гравитационно поле е толкова силно, че нищо не може да се откъсне от него, включително и електромагнитната радиация. — Б.пр.
15
3вездите T-Таури се характеризират с неравномерна вариация на светлината, малка яркост и емисия на водородна линия. — Б.пр.