— За космически пилоти? — Виктор неочаквано наостри уши. — Не бях тук!
— Нямаше ли те? — попита Уен. — Мислех, че знаеш. Баща ти го води.
Курс за космически пилоти! Провеждан от собствения му баща! Раздразнен повече от всякога, Виктор бързо се изкачваше към малкия пластмасов купол на върха на хълма. Ако имаше някаква надежда някой отново да излезе в Космоса, защо баща му не му беше казал?
Виктор знаеше, разбира се, че баща му събира няколко души, които все още се интересуваха от астрономия. Не много. Нямаше никаква причина за никого да проявява голям интерес, защото най-вълнуващото нещо в небето на Нюманхоум, изригването на звезди, беше престанало да се случва. За дванадесет нюманхоумски години бяха изригнали осем, а после спряха.
Тогава Пал Сорикейн беше изоставен, защото цялата група изследователи на обектите „Сорикейн-Мтига“ беше разформирована — вече нямаше какво да вършат. Джаханджур Сингх беше привлечен от енергетиците да помага в проектирането на предавателна апаратура за новите колонии на Коледните острови и Южния континент, а Фани Мтига беше заминала на юг със семейството си, за да започне нова кариера в земеделието.
— Не отивай! — беше я помолил Пал. — Ще загубиш квалификацията си! Остани да ми помагаш.
— За какво да ти помагам, Пал? — попита тя съвсем спокойно. — Ако има друго изригване, ще го видя от юг, нали? И ще получа същите данни от уредите на „Мейфлауър“. И освен това тези изригвания винаги са почти еднакви…
— Дължим го на нашата професия! На Земята…
— Пал — каза тя тихо. — На Земята сега сами виждат всичко това, нали? Някои от онези избухвания бяха по-близко до тях, отколкото до нас, а те имат много по-добра апаратура.
— Но ние първи докладвахме!
Тя поклати глава.
— Ако са ни приели за членове на Кралското дружество, ще научим. Междувременно онова, от което колонията наистина се нуждае сега, е храна. Ако нещо се появи, обади ми се… на Южния континент.
И беше заминала. Пал Сорикейн събра няколко ученици да му помагат в такива проекти като създаване на каталог на съседните звезди, за да им дадат по-добри имена от онези, които им бяха дали на Земята.
После го вдъхнови друга идея и той убеди съвета да отклонят малко усилия и да отлеят няколко стъклени заготовки с малък коефициент на разширение, и нареди на учениците си да шлифоват едно огледало. Работата отне безкрайно много време, но когато беше завършена и стъклото бе монтирано в тръба, Пал Сорикейн и неговият клас имаха истински телескоп, с който да наблюдават шестте съседни планети, близките няколко десетки звезди и най-големия от астероидите.
Разбира се, от астрономическа гледна точка това беше доста безсмислено. Истински астрономически наблюдения можеха да се извършват само с оптиката на движещите се по орбита стари кораби, която още беше идеална. Малкото членове на екипажа все още там горе обаче безцелно командваха микровълновите генератори, превръщаха се бавно в човекоподобни маймуни и не си правеха труда да поддържат сензорите — но те всъщност не се нуждаеха от никакво поддържане. Дори на Земята астрономите в Херстмосьо, Англия, рутинно командваха уредите на Канарските или Хавайските острови дистанционно — телескопите не се нуждаеха от човешка ръка за контрол. Но Пал Сорикейн беше решил да накара учениците си да наблюдават небето. Макар че огледалото на 30-сантиметровия телескоп далеч не беше съвършено и небето над хълма, на който беше монтиран, често да беше забулено от облаци, учениците му поне можеха да излязат от купола и с невъоръжено око да наблюдават звездите и планетите, които малко преди това бяха наблюдавали по-огромни и по-ярки отвътре.
А имаше хубави неща за наблюдаване. Зловещата червена Нергал винаги беше интересна — хилеше се злобно и вдъхваше страхопочитание през телескопа. Три или четири астероида се виждаха и с невъоръжено око, ако знаеш къде да гледаш — и ако имаш силни очи. Винаги си струваше да се наблюдават труповете на бившите избухнали звезди, просто за да ти напомнят да размишляваш за техните загадки. Имаше и двойни звезди, голям брой комети, една газова мъглявина осветена отвътре от новородени звезди — Пал Сорикейн обичаше да ги гледа и да предава своите чувства на учениците си.
Когато Виктор стигна запъхтян до обсерваторията, никой не използваше телескопа — не и посред бял ден. Класът не беше дори в малкия купол. Събрани около една машина за обучение отвън — екранът ѝ бе покрит за защита от слънчевата светлина — десетина души разглеждаха диаграма от звезден тип на Херцшпрунг-Ръсел18 с цветове на дъга.