Реза седеше с кръстосани крака на едно одеяло до Били Стокбридж. Това беше неприятно. Не беше по-доволен и когато видя в класа Джейк Ланди. Виктор не обичаше Джейк Ланди още от ученическите години, когато се срещнаха за пръв път и Ланди като по-голям понякога беше поставян да контролира по-малките и нерядко ги биеше. Това чувство се засили, когато Джейк, малко по-голям от Виктор, бе успял да спечели една от силно желаните от него работи на самолетен пилот, вместо да работи на кораб. Освен това (не беше тайна) Джейк Ланди беше баща на по-голямото дете на Реза — не че това имаше нещо общо с чувствата на Виктор към Джейк, разбира се.
Когато Виктор се приближи до групата, баща му спря лекцията си само колкото да отправи към него една комбинация от приветствено кимване и безапелационен жест да седне. Виктор седна достатъчно близко до Реза, така че тя да може да му говори, ако иска, и все пак достатъчно настрана, за да покаже, че не търси разговор. Тя му се усмихна разсеяно и се върна към урока.
Бащата на Виктор не изглеждаше добре. Макар че изкуственият му крайник беше високотехнологична протеза толкова близко до истински крак, колкото можеше да бъде една протеза, докато се движеше около машината за обучение той накуцваше, а гласът му беше дрезгав, когато обясняваше естествената последица от звездните типове, описани от Херцшпрунг и Ръсел преди столетия. На Виктор му се стори, че ръцете му треперят. Но после се съсредоточи върху лекцията и когато тя свърши и Пал Сорикейн попита за въпроси, вдигна ръка и попита:
— Какви са тези приказки за пилотиране в космоса?
Останалите се усмихнаха снизходително.
— Ако беше стоял в Хоумпорт, щеше да знаеш — отговори баща му. — Скоро от инсталациите за втечняване на газ, които строят за фризерите, ще имаме ракетно гориво. Преди седмици съветът реши, че щом „Ню Аргози“ пристигне, отново ще предприемем космически изследвания. Затова се съгласих доброволно да изнеса един опреснителен курс по астрофизика за всеки, който желае да се подготви за астронавт.
— Защо астрофизика обаче? — попита Виктор. — Искам да кажа защо не нещо по-полезно, като например навигация? — Въпросът му се струваше съвсем естествен и безобиден, но баща му се намръщи.
— Това е моят курс, Виктор — каза той и гласът му прозвуча враждебно. — Ако не желаеш да го слушаш, напусни класа.
Неочаквано се обади един женски глас.
— Мисля, че синът ти е прав, Пал — каза жената и се изправи. Беше Ибитсам Кхадек. Изглеждаше по-възрастна, отколкото си я спомняше Виктор, и доста решителна. — Ние знаем личния ти интерес към теоретичната космология и към така наречените обекти Сорикейн-Мтига — продължи тя и се огледа за подкрепа, — но повечето от нас желаят да отидат в космоса. Да изследват цялата тази слънчева система, за която знаем толкова малко… и това да стане сега. В моя случай, преди да съм станала много стара, за да бъда приета в екипажа на кораб.
Пал Сорикейн изглеждаше изненадан, после възмутен, а след това се начумери.
— Нищо не ти пречи да откриеш собствен курс, Тис — каза той.
Астрономката поклати глава.
— Не трябва да се конкурираме — каза тя тихо. — Трябва да работим заедно, не мислиш ли? Например, когато моят дядо за пръв път описал тази система, той, разбира се, е оценил Енки… — „държи се също като жена — помисли си Виктор — настоява Нюманхоум да се нарича с вавилонското ѝ име!“ — както и повечето годни за заселване планети, но специално отбелязал кафявото джудже Нергал като едно от най-важните за наблюдение. Наш дълг е добре да го наблюдаваме — заради науката!
— Наблюдаваме Нергал непрекъснато — каза Пал Сорикейн. — Направили сме милиони снимки. Уредите на „Арк“ рутинно го наблюдават.
— Не говоря за рутинно наблюдение — почти извика Кхадек. — Говоря за специално наблюдение.
— Но защо Нергал? — попита Джейк Ланди. — Защо да не наблюдаваме Небо? Мисля, че тя дори е по-интересна, защото всички знаем, че се променя! Твоят баща е казал, че в нейната атмосфера почти няма вода, но сега тя е така плътно покрита с облаци, че почти не можем да видим повърхността… защо е така?
— Прав си — заключи снизходително Тис Кхадек. — Разбира се, трябва да изследваме и двете. Но мисля, че трябва да започнем с Нергал… в края на краищата това е първото кафяво джудже, което някой е имал шанса да наблюдава.