Така че Виктор и неговите помощник-капитани правеха онова, което правеха всички на Нюманхоум, когато имаха свободно време; гледаха телевизия, главно препредавани от корабите на орбита програми от далечната Земя. (Това не ги караше да изпитват носталгия по Земята. Гледането на истории за престъпления и насилия и пренаселени градове ги караха да се чувстват благодарни, че не са там.). Или правеха още бебета. Или избираха предавания от третия кораб, „Ню Аргози“, закъснял поради разправии по финансирането, но вече на път — и очакван с огромно нетърпение! На него имаше безброй неща, които им липсваха — дори пиана. И една подводница, и дори цяла инсталация с предварително изработен спътник, захранван със слънчева енергия, за производство на повече антиматерия — колко неща биха могли да направят!
Или учеха.
За Виктор, след като чу какво е решил съветът на Хоумпорт, учението стана най-важно. Половината от времето си прекарваше на машината за обучение, като минаваше многократно основите на орбиталния преход, ръчното управление на космически кораби и небесната механика. Не вярваше сериозно, че някога, когато оборудването пристигне, ще лети в космоса дори като помощник за организиране на производството на антиматерия. Но дори и минималният шанс си заслужаваше да се бори. Той дори си опресни знанията по любимите на баща му специалности — астрофизика и космология. Това никога нямаше да бъде важно за него, но го направи за всеки случай. Беше сигурен в това — погрешно, както се оказа по-късно — но сигурен. Беше интересно.
Хората на Нюманхоум обикновено не мислеха много дали са щастливи; бяха свикнали с планетата — дори и онези, които си спомняха Земята. Планетата беше достатъчно добра, както се бяха надявали, и по-добра, отколкото се бяха страхували. На Нюманхоум нямаше такова нещо като „континентален климат“. Най-големият континент беше по-малък от Австралия и приличаше на тлъста въпросителна. Нямаше и сезони. В новия си календар бяха изоставили идеята за „месеци“; годината разделиха на зима, пролет, лято и есен с петдесет дни във всяко деление, но между зимата и лятото имаше по-малка разлика, отколкото между две последователни седмици в повечето климатични зони на Земята. Наклонът на оста само от шест градуса и почти кръговата орбита премахваха сезоните; Нюманхоум приличаше повече на Хаваите, отколкото на Чикаго или Москва.
По-късият ден също помагаше за мекия климат. Нощта не беше достатъчно дълга, та планетата да се охлади толкова, колкото Земята, така че това още повече намаляваше екстремните температури. Денят на Нюманхоум беше близък до двадесет и четири часовия ден на Земята, така че дори хората, които бяха възрастни при кацането, отдавна бяха пренастроили денонощния си ритъм.
На Нюманхоум имаше много местен живот, но нито едно местно животно, което да съперничи на човешките същества и техните домашни животни. Имаше неща, които почти изглеждаха като животни, защото се движеха през деня — но през нощта пускаха корени. Имаше неща, които ядяха други неща като земните сапрофити20 и месоядни растения, но всички извършваха и фотосинтеза.
Някои от растенията бяха топлокръвни или с топъл сок, а някои от подвижните ядящи обичаха да ядат топлите. Това беше опасно за колонистите. Ако някой от свободно бродещите хищници, особено морските, намереше спящо човешко същество, много вероятно щеше да се опита да го изяде. Хищниците пробождаха жертвата си с нещо кухо като рог и инжектираха храносмилателни сокове, после, когато получената супа бе готова, я изсмукваха. Този процес не действаше на човешките същества. Тяхната плът беше устойчива на лизисните21 ензими на хищните растения, във всеки случай след първия един или два сърбежа човешката жертва се събуждаше. Хората обаче можеха да получат адски болезнени рани и понякога дори умираха.
Понякога умираха и поради други причини. Населението на Нюманхоум беше младо и малко умираха. Но се случваше. Удавяния. Злополуки. Дори един-два пъти имаше голям скандал за убийство и едно самоубийство. Но Нюманхоум беше добър към своите колонисти. Разбира се, хората се състаряваха рано от тежката работа, а имаше и инвалиди от по-старите, излезли от криогенните камери, което ограничаваше трудоспособността им; иначе хората бяха доста здрави. Единствените заболявания бяха онези, които бяха донесли със себе си, но годините на селекция, терапия и профилактика бяха намалили и тях.
20
Растителен организъм, който няма хлорофил, живее по мъртви организми и се храни от тях. — Б.пр.
21
Лизис — разрушаване на клетъчната структура на тъканта под въздействие на ферменти. — Б.пр.