Когато се върна в дома на родителите си, Виктор отвори вратата и спря.
Вонеше на бира и повръщано. Баща му хъркаше проснат на пода до леглото. Беше се изпоцапал, на леглото и на пода имаше петна от урина и повръщано. Беше свалил изкуствения си крак и лежеше и го стискаше като любима жена.
Виктор не за пръв път виждаше баща си пиян, но сега беше най-зле. Не можеше да повярва, че може да изпита такава омраза към стареца. Не се изплаши, че баща му умира. Почти желаеше да е така. Сложи чантата си на масата, отмести празните бутилки и се заслуша в дрезгавото, задавено хъркане.
„Мръсно копеле“.
Някаква сянка от входа го накара да се обърне. Били Стокбридж надзърташе през вратата, зад него бе майка му.
Дори в този момент Виктор изтръпна като видя Мари-Клод. Беше с по-къса коса от последния път, с двойна брадичка, която не си спомняше да е виждал. Домашната ѝ престилка с нищо не допринасяше за подобряване на външния ѝ вид.
Дори с ужасната фунгицидна маска беше красива.
— Не знаех, че си тук — каза тя. — Много съжалявам за майка ти.
— Дойдохме да закараме баща ти в болницата — добави Били.
— Там сега имат по-важна работа от тази да се грижат за пияници — каза презрително Виктор — и се стресна, като видя припламналия гняв на лицето на Били Стокбридж. Мари-Клод клекна до баща му, повдигна единия му клепач с пръст, опипа покритото му с пот чело и каза:
— Не е просто пиян. Има остро алкохолно отравяне. Може да умре. Помогни на Били да го занесете в болницата.
Виктор не можеше да откаже на Мари Клод, което не би направил за баща си. Свали одеялото от леглото и претърколи стареца на него. Били го погледна сърдито, но му помогна. Виктор вдигна баща си на рамо — и усети, че мръсотията се просмуква през одеялото. Мръсотията нямаше значение. Тя беше просто поредната омраза, която вече го изпълваше.
— След малко се връщам — каза той и изнесе баща си. Били Стокбридж тръгна намръщен подир него.
Когато се върна (след като бяха приели баща му в болницата — на един сламеник на пода, защото леглата бяха заети от умиращи), Мари-Клод беше отворила прозорците, беше изчистила нечистотиите от пода, беше изхвърлила празните бутилки и мръсните дрехи. Дори беше направила чай. Наля една чаша на Виктор и седна.
Изглеждаше бледа, измъчена и разсеяна.
— Ще се оправи ли? — попита тя.
Виктор вдигна рамене.
— Лекуват го.
Всъщност дори докторът изобщо не се беше поколебал да приеме Пал Сорикейн. Още преди Виктор да си тръгне го измиха и го включиха на система за попълване на изгубените течности и електролити. Докторът каза, че ще минат поне четиридесет и осем часа преди Пал да може да се прибере. (Странно, че хората все още казваха „четиридесет и осем часа“, сякаш това беше нормална единица за време.)
— Били искаше да остане с него — добави Виктор.
Мари-Клод кимна разсеяно, сякаш мислеше за нещо съвсем друго — макар че зад фунгицидната маска на лицето ѝ той не можеше да каже за какво мисли.
— Били много обича баща ти — каза тя.
Виктор я погледна учудено.
— Защо?
— А защо не? Пал е добър човек. Ти си много строг към него. На него му беше трудно да се приспособи към изкуствения крак, а и болестта на майка ти… — Каза го спокойно, сякаш съобщаваше прогноза за времето. Гласът ѝ отговаряше на онова, което изразяваше лицето ѝ.
Нещо с Мари-Клод не беше наред. За момент през ума му премина естествената мисъл — болестта? — но не, успокои той сам себе си, не можеше да е това. Болните безпогрешно се разпознаваха по задъхването и борбата за въздух, по посинялото лице. При Мари-Клод нямаше такива признаци. Въпреки това Виктор я погледна разтревожено и попита:
— Добре ли си?
Тя го погледна въпросително, след това се поколеба и замислено му наля още чай.
— Сега никой не е добре. Но аз ще бъда. — И без никаква връзка попита: — Защо не се ожениш за Тереза Макган?
Виктор насмалко да се задави с чая.
— Говориш като майка ми.
— Значи майка ти е била умна жена. Тъй като тя вече не може да говори, аз ще говоря от нейно име. Ти трябва да имаш истинско семейство, а не само по някоя кукличка тук-там. Ожени се за Тереза. Или за някоя друга. Защо не?
— Защото единствената жена, за която искам да се оженя, спи с всеки на Нюманхоум освен с мен — отговори той дръзко и ожесточено.