Не само климатът на Нюманхоум се влошаваше. Изглежда, всичко ставаше лошо.
Когато Виктор прибра децата, Реза вече се беше върнала и помагаше да украсят масата с книжни гирлянди. Не беше самичка. Били, Пал Сорикейн и Джейк Ланди седяха в единия ъгъл на дневната и си пийваха. Реза вдигна глава и кимна на Виктор, но вниманието ѝ беше съсредоточено главно върху децата.
— Влезте и идете да се измиете — сгълча тя дъщеря си. — И не идвайте преди всичко да е готово. — После вдигна устни към Виктор за целувка.
Не приличаше много на целувка. Той усети погледа на Джейк Ланди и се почувства неловко.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита той колкото наистина от желание да помогне, толкова и като укор.
— Ти вече помогна, като се зае с децата — каза разсеяно Реза, после възкликна: — О, подаръците! Ще отида до вкъщи да ги донеса. Съблечи се. Били ще ти налее питие, ако искаш.
Питието беше ябълкова ракия с ябълков сок. Виктор взе едно и погледна предизвикателно баща си. Пал Сорикейн поклати глава.
— Само сок, Вик — каза той и подаде чашата си. — Опитай, ако не вярваш. Сега не мога да си позволя да пия. Твърде много работа ме чака.
— Каква работа по-точно? — попита Виктор. — Какъв е този опреснителен курс по космическа навигация? Все още ли се надяваш, че ще ти позволят да летиш до Небо?
— Трябва — отвърна баща му сериозно. — Оттам все още идва аномална радиация и съм сигурен, че е свързана е онова, което се случи… Радиацията започна, когато започна и всичко друго, и това не е случайно.
Той спря да запали тънка пура.
— Но няма да го направят, разбира се — завърши той. Не беше необходимо да казва защо; темата беше обсъждана надълго и нашироко. Повечето от колонистите смятаха, че това ще е разхищение на оскъдните ресурси — „Ню Мейфлауър“ не можеше да се използва, защото беше техният източник на микровълнова енергия и дори „Ню Арк“ може би щеше да потрябва някога за нещо друго. Освен това мнозина подобно на Едуина бяха изпълнени с глупавото антинаучно чувство за „Божествената воля“.
— Онова, което ще се случи — каза Били Стокбридж, — е, че ще получим малко ново гориво за микровълновите генератори. Антиматерията на „Мейфлауър“ се изчерпва. Без микровълнова енергия не можем да оцелеем.
— Но ние копаем все повече геотермални кладенци — възрази Виктор.
Били повдигна рамене.
— Може би когато всички кладенци са изкопани и генераторите инсталирани, няма да се нуждаем повече от микровълнова енергия, но това ще стане след много години. Затова сега ще използваме „Арк“. — Виктор примигна неразбиращо. — За гориво — обясни Били. — „Ню Арк“ все още има антиматерия, останала от пътуването. Можем да го изтеглим на орбитата на „Мейфлауър“ и да прехвърлим горивото му към това на „Мейфлауър“.
— Що за глупост! — възкликна Виктор, забравил чашата си. Но когато помисли, разбра, че има смисъл, ако човек е готов да поеме рисковете. Разбира се, прехвърлянето на резервното гориво щеше да е трудна и опасна работа. Трябваше да претоварят смъртоносен запас от изключително избухлива антиматерия по напълно необичаен начин — но ако опитът излезеше успешен, щеше да даде на Хоумпорт години допълнителен живот дори и слънцето да продължеше да изстива.
Виктор погледна баща си.
— Наистина ли ще стане?
Пал Сорикейн кимна.
— Проектът вече е одобрен. Сега произвеждаме допълнително кислород и водород за гориво за старата совалка. Разбира се, тя не е използвана от години след последната смяна на екипажа…
Виктор не го остави да завърши.
— Искам и аз да участвам — заяви той.
— Помислих си, че ще искаш — спокойно каза баща му. — Капитан Бу и капитан Родерикс също искат да участват… първият командир на „Ню Арк“ на отдавна извършеното пътуване от Земята… и естествено Били и Джейк, и Реза. Но ще ни трябват поне двадесет доброволци. Ще продължи най-малко половин година и после…