Мина му през ума, че е много странно, че материалното му копие на Небо, изглежда, не споделя отвращението му от тези отблъскващи твърди неща, които беше открило. И не само това. Те се бяха появили на повърхността на планетата без предупреждение и копието скромно признаваше, че не само не ги е унищожило, но и че очевидно им помага да оцелеят.
— Каза ми, че си унищожил само обекта, от който са дошли — каза озадачен Уон-Ту.
— Да, точно така. И го отблъснах — потвърди копието. — Но направих това, защото той съдържаше антиматерия и генерираше сили, които можеха да застрашат задачата ми. А тези, малките, са доста безопасни.
— И доста безполезни — отговори троснато Уон-Ту. Копието почтително мълчеше. Уон-Ту се замисли за момент, после каза: — Сигурен ли си, че обектът с антиматерия не представлява проблем?
— О, да. В момента е на орбита, която ще го държи далеч от планетата, и няма енергия да промени тази орбита. — Копието се поколеба, после скромно каза: — Ти си ме учил да бъда любопитен. Тези неща от „жива материя“ са интересни. Да продължа ли да ги наблюдавам?
— Защо не? — отвърна сопнато Уон-Ту и прекъсна разговора. Копието беше много глупаво. Уон-Ту реши никога повече да не прави материално копие на себе си — не беше никакво удоволствие да се разговаря с копия.
За известно време се зачуди защо копието го безпокои с тези неща, после изостави тази мисъл.
Изобщо не му мина през ума, че копието също като него може да жадува за някакъв вид дружба. Никога не беше чувал за „домашни любимци“.
Но самотата на Уон-Ту не свърши и когато ядрото му затрепери от повикване от един от неговите най-малко застрашаващи „роднини“, Пукети, Уон-Ту веднага каза:
— Кажи ми, Пукети, срещал ли си някога живи същества, направени от материя?
— Никога, Уон-Ту — отвърна Пукети, а после, за най-голяма изненада на Уон-Ту, добави: — Но Флум-епит е срещал, струва ми се. Можеш да попиташ него.
Уон-Ту помълча за момент. Знаеше, че не може да попита Флум-епит нищо, защото Флум-епит доста време не беше отговарял на неговите повиквания — несъмнено бе една от първите жертви.
— И какво е казал Флум-епит? — попита той.
— Ами… само спомена за тях, когато обсъждахме каква е причината толкова много звезди да експлодират. Каза, че на един от твърдите обекти около звезда, която населявал известно време, срещнал живи същества, направени от материя. Каза още, че те я били направили много неудобна и затова се преместил.
— Само се преместил?
— След това я унищожил — каза Пукети, — Смятал тези същества за досадни и не било трудно да сложи край на проблема. — Пукети се поколеба. — Уон-Ту, хрумна ми нещо. Възможно ли е когато Флум-епит е унищожил онази звезда, някой от нас да е помислил това за враждебен акт?
— Кой може да е толкова глупав? — попита Уон-Ту. Но знаеше отговора.
Пукети също.
— Ти направи един от нас доста глупав, Уон-Ту — каза той. — Може би някой от нас е помислил, че някой друг от нас се опитва да го убие. Защо трябва някой от нас да помисли това?
Уон-Ту се замисли как да отговори. Звучеше като сериозен въпрос. Възможно ли бе да е някаква уловка?
Не беше съвсем сигурен колко хитър е Пукети. Той определено не беше от най-умните в рода. По времето, когато го създаде, Уон-Ту вече беше забелязал тревожни сигнали на нахалство в Хейг-тик и Горк, и Мром. А нахалството беше първата стъпка към бунта.
Тогава Уон-Ту дори бе решил, че в бъдеще трябва да вземе мерки срещу тях. Затова когато направи Пукети и другите след него, предпазливо се въздържа и им даде само четвърт от своите знания и половината от своя стремеж за господство. (Но може би дори половината беше прекалено много.)
— Няма нищо във Вселената, което може да ни нарани освен ние да се нараним един друг — каза предпазливо Уон-Ту. — Сигурно съзнанието, че можеш да бъдеш унищожен от някого, те кара да решиш ти пръв да го унищожиш — за определен тип ум, искам да кажа.
— Моят ум от този тип ли е, Уон-Ту?
— Не нарочно — отвърна мрачно Уон-Ту.
— А твоят?
Уон-Ту се поколеба — почти мислеше да каже на Пукети истината. Но предпазливостта надделя.
— Аз те направих — посочи той. — Аз направих всички ви, защото исках компания. Ако загинете, ще ми липсвате.
— Можеш да си направиш други — възрази тъжно Пукети.