Разбира се, начините за поддържане на малко население бяха различни за отделните колонии. Когато Виктор разбра за тях, беше ужасен, да не кажем отвратен. Реформаторите и мюсюлманите практикуваха невъзпроизводствен секс — често хомосексуален. В Народната република правеха всичко за постигане на въздържание, като мъжете и жените живееха разделени, с изключение на определени нощи, когато на една двойка, която е заслужила, се разрешаваше да спи заедно. А Великите транспортьори атакуваха проблема, така да се каже, от другата страна. Тяхната религия им забраняваше да посягат на живота — е, с изключение на войните, разбира се. Поради тази причина те не използваха противозачатъчни средства нито практикуваха аборт; те имаха бебета, много бебета, и когато съкращаваха своето население, това бяха възрастни — във всеки случай почти главно възрастни; ако детето на един Велик транспортьор успееше да преживее своето бунтарско юношество, то имаше добър шанс за естествена смърт шестдесет или седемдесет нюманхоумски години по-късно.
Онова, което правеха Великите транспортьори, беше да се отървават от своите престъпници, а те имаха много престъпници. В тяхната колония имаше според закона двеста и осемдесет престъпници, подлежащи на най-голямото наказание — това правеше около едно престъпление на двеста души от колонията и присъдите често се изпълняваха.
Разбира се, присъдите не бяха смъртни. Във всеки случай не точно. Екзекуцията беше голям грях и беше забранена. Те имаха по-добър начин: слагаха престъпниците във фризер.
За Великите транспортьори беше цяло щастие, че имаше толкова много неизползвано пространство във фризерите. Като начало фризерите бяха достатъчно големи. Но когато Нюманхоум бе започнал да става прекадено студен и десетки хиляди глави добитък и други животни бяха заклани и замразени, те бяха разширени. Имаха си свои собствени, независими и дълготрайни линии до геотермалната станция, напълно автоматични, и щяха да траят с векове.
Но това беше още една от многото причини за търкане между обществата, защото Великите бързо ги запълваха.
Между четирите общества вече имаше търкания по много други въпроси. Великите транспортьори не обичаха да гледат как неверниците позорят тяхната събота. Мюсюлманите пък роптаеха, като гледаха как всички пият алкохол; пийпс бяха непрекъснато раздразнени от разточителния, греховен „лукс“ на другите три групи, докато реформистите просто мразеха всички останали.
Върху тези проблеми беше съсредоточена работата на Съвета на четирите сили. Системата работеше доста добре. Почти осемнадесет години не беше имало истинска война.
Тази нощ Виктор спа лошо в тъмното тясно помещение с още четиридесет неженени, които хъркаха и мърмореха насън. Следващият ден с отвратителната работа не беше по-добър от предния.
Дори децата, изглежда, си бяха променили мнението относно недисциплинираното си поведение предния ден. Когато Виктор попита Муни-бет дали е виждала Реза, момичето наведе глава, огледа се разтревожено дали някой не слуша и прошепна:
— Сега сме прекалено много. Преместиха я при пийпс.
А след това, когато Виктор се опита да пита Вандот, момчето от Народната република му отговори троснато:
— Ние сме тук да работим, а не да бъбрим като религиозни фанатици.
— Не обиждай! — озъби му се момичето от реформистите.
— Казвам само онова, което е вярно — промърмори Вандот. — Във всеки случай не знам нищо за жена ти, Вик. Това не ми е работа. Нито твоя. Защото ти си длъжен да се издължиш за съживяването си от… — Той се поколеба: не искаше да каже думата. — За съживяването си — завърши той. — Сега се хващай на работа.
Виктор не му отговори. Не защото му беше заповядало едно дете. Просто не знаеше какъв трябва да е отговорът на такъв вид забележка. Вярно, че беше жив. Което означаваше, че сърцето му работи, очите му виждат, вътрешностите функционират. Дори половите му органи бяха все още годни, най-малкото той си мислеше, че ще са годни, ако му разрешат да бъде с Реза достатъчно дълго и да са сами, за да провери.