Когато след около половин час пристигнаха, навън вече бе тъмно. По улиците ритмично просветваха неонови надписи в крещящи цветове, навсякъде бяха разлепени плакати с недвусмислени предложения: до руси каубои бяха застанали проститутки с цепнати къси поли и дълбоко изрязани блузки. Просто друг вид карнавал, помисли си Холкрофт. След три пресечки в южна посока трябваше да завие наляво.
До един вход видя проститутка, която обилно червеше дебелите си устни. Беше в онази неопределена възраст, някъде между тридесет и пет и четиридесет и осем, когато всяка проститутка и добре поддържана домакиня от предградията особено старателно крие годините си, защото вече очевидно е губещата страна в неравностойната борба с тях. Беше с гарвановочерна коса, кожата на лицето й беше бледа, гримът бе безсилен да заличи сенките под очите й. Една пресечка по-надолу се виждаше входът на долнопробен хотел; една от буквите в неоновия му надпис не светеше.
Той се приближи към жената, чудейки се как да я заговори. Това, че не знаеше немски, не беше единственият му проблем. Никога преди това не си беше взимал проститутка от улицата.
Той се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Добър вечер, Fräulein! Говорите ли английски?
Отначало тя го изгледа хладно — износеното му палто не й направи особено впечатление. После забеляза багажа в дясната му ръка и дипломатическото куфарче в лявата. Мигом широка усмивка оголи жълтите й зъби.
— Ja, mein американски приятелю. Добре говори. Ще те забавлява добре.
— Чудесно. Колко?
— Двадесет и пет марки.
— Значи се споразумяхме. Идваш ли с мен? — Холкрофт извади портфейла от джоба си, отброи три банкноти и й ги подаде. — Тридесет марки. Отиваме в най-близкия хотел.
— Wohin?47
Ноъл посочи към хотела на същата улица.
— Ето там — каза той.
— Gut48 — съгласи се жената и го хвана под ръка.
Типична стая за евтин хотел в голям град. Ако трябва да се спомене поне едно безспорно нейно предимство, това беше голата крушка на тавана, чиято мъждива светлина не позволяваше на петносаната и ощърбена мебелировка да изпъкне в цялата си грозота.
— Dreißig Minuten49 — обяви проститутката, съблече палтото си и го метна на стола като изпълнен с боен ентусиазъм войник. — Имам само половин час и нито секунда повече. Аз съм, както казвате вие, американците, делови човек. Времето ми е ценно.
— Да, сигурно е така — отвърна Холкрофт. — Почини си или си чети нещо. След петнайсет-двайсет минути ще излезем и ти ще ми помогнеш да се обадя по телефона. — Той отвори куфарчето си и взе листа с данните за Кеслер. Седна на един стол до стената и се завзира на слабата светлина.
— Ein Telephonanruf?50 — попита изумено жената. — Давате тридесет марки на мен и искате само да ви помогна mit dem Telephon51?
— Да.
— Да не си… verrückt!52
— Не разбирам немски. Може би ще се затрудня да се свържа с един човек, на когото трябва да се обадя.
— Тогава защо стоим тук? Има телефон на ъгъла.
— Бих направил странно впечатление, ако те наема, а не те заведа в някоя стая.
Проститутката се усмихна.
— Използвате ме за Deckung.53
— Какво?
— Качвате се с мен тук, никой не задава въпроси.
— Е, не е точно така — смути се Ноъл.
— Това не е моя работа, майн хер. — Тя се приближи до стола му. — След като така или иначе сме тук… защо не се позабавляваме? Платили сте си. Аз не съм толкова лоша. Наистина преди изглеждах много по-добре, но и сега не съм за изхвърляне.
Холкрофт й се усмихна в отговор.
— Никак не си лоша. Но аз не мога. Имам много неща да свърша.
— Тогава ги вършете — тросна се проститутката.
Ноъл прочете листа, който Ернст Манфреди му бе дал в Женева преди стотина години.
Ерих Кеслер, професор по история в Свободния Берлински университет, Дален. Говори свободно английски. Връзка с него — служебен телефон: 731–426, домашен телефон: 824–114. Брат му се казва Ханс, по професия е лекар. Живее в Мюнхен…
Следваше кратка справка за академичната кариера на Кеслер, изброяваха се степените и отличията, с които бе удостоен. Броят им бе наистина впечатляващ. Професорът се занимаваше с наука, а хората на науката често са скептици. Как ли щеше да реагира Кеслер, когато без предварителна уговорка му се обади непознат американец, за да поиска среща с него по повод, който отказва да обсъжда по телефона?