— Бих искал да се измия. Много неприятно паднах.
— Да, разбира се. Ето там, сър — управителят посочи към мъжката тоалетна. — Професор Кеслер дойде и ви очаква. Дадох му куфарчето.
— Още веднъж благодаря — каза Холкрофт и тръгна към тоалетната.
Погледна се в огледалото. По лицето му нямаше петна от кръв, но в очите му се бяха спотаили болката и ужасът от страшното преживяване. Точно това бе видял управителят в тях.
Той пусна чешмата, изми лицето си, среса се. Искаше му се да може със същата лекота да заличи и онова, което се бе запечатало в погледа му. Върна се при управителя и той го отведе до едно сепаре в дъното на залата, отделено от всеобщото оживление с червена завеса.
— Господин професор?
Завесата се дръпна и разкри едър, около четиридесет и пет годишен мъж. Пълното му лице бе обрамчено с къса брада и гъста кестенява коса, сресана назад. Имаше приятно изражение, а в дълбоките му живи очи освен очакване се четеше и добронамереност.
— Господин Холкрофт?
— Господин Кеслер?
— Заповядайте, седнете — Кеслер понечи да се изправи, докато се ръкуваха, но малкото разстояние между масата и корема му не му позволи. Той се засмя и погледна управителя. — От следващата седмица, нали, Руди? Започваме диетата.
— Ach, natürlich, Professor.56
— Това е мой нов приятел от Америка. Господин Холкрофт.
— Да, ние вече се видяхме.
— О, да, разбира се. Нали ви беше оставил това. — Кеслер потупа куфарчето на Ноъл, сложено на съседното място. — Аз съм на скоч. Вие ще пийнете ли един, господин Холкрофт?
— С удоволствие. Само с лед.
Управителят кимна и се отдалечи. Ноъл се облегна назад. Кеслер излъчваше уморената топлота на човек с респектиращ интелект, толерантен към по-посредствените от него и достатъчно великодушен, за да не ги потиска. Холкрофт бе срещал хора като него. Сред тях бяха най-добрите му учители. Чувстваше се добре в компанията на Ерих Кеслер и това го обнадежди.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем. Има много неща, които трябва да ви кажа.
— Първо си поемете въздух — отвърна Кеслер. — Пийнете малко, успокойте се.
— Моля?
— Очевидно ви се е случило нещо.
— Толкова ли съм прозрачен?
— Бих казал, че сте доста объркан, господин Холкрофт.
— Моля ви, наричайте ме Ноъл. Би било добре да намалим дистанцията помежду си.
— Приятна перспектива наистина. Казвам се Ерих. Навън е твърде хладно, за да излезе човек без връхна дреха. А вие очевидно сте без палто, защото тук няма гардероб.
— Бях с палто, но се наложи да се отърва от него. По-късно ще ви обясня.
— Не, не е нужно.
— Страхувам се, че ще бъда принуден. И аз не държа особено, но е част от историята, която предстои да ви разкажа.
— Разбирам. Ето го и скоча ви.
Сервитьорът постави чашата пред Холкрофт, обърна се и дръпна завесата на сепарето.
— Та както ви казах, част е от историята — Ноъл отпи една глътка.
— Спокойно, за никъде не бързаме.
— Споменахте, че имате гости…
— Всъщност той е един. Приятел на брат ми от Мюнхен. Много симпатичен, но доста бъбрив. Този недостатък е често срещан в академичните среди. Така че ме отървахте от него тази вечер.
— Жена ви няма ли да се сърди?
— Не съм женен. Бях навремето, но на нея й се видя скучен животът с университетски преподавател.
— Съжалявам.
— Но тя изобщо не съжалява. Омъжи се за акробат. Представяте ли си? От сивото съжителство с човек на науката към зашеметяващите акробатични височини. Останахме си приятели с нея.
— Сигурно няма човек, който не е приятелски настроен към вас.
— Ако знаете какъв ужас всявам в аудиториите… Истински лъв съм там.
— Който ръмжи, но не хапе — додаде Ноъл.
— Извинете, не ви разбрах?
— Не, нищо. Припомних си част от разговора, който водих снощи с друг човек.
— По-добре ли се чувствате?
— Стори ми се смешно.
— Кое?
— Това, което казах снощи.
— На онзи човек ли? — Кеслер се усмихна. — Лицето ви като че ли започна да се отпуска от напрежението.
— Ако се отпусна още малко, главата ми ще клюмне върху масата.
— Искате ли да поръчаме нещо за вечеря?
— Още не. Бих предпочел да започна разказа си — трябва да ви кажа толкова много неща, а и вие ще ме отрупате с въпроси.
— Слушам ви най-внимателно. Съвсем забравих — ето куфарчето ви.
Професорът се протегна и го сложи на масата.
Холкрофт отключи куфарчето, без да го отваря.
— Тук има документи, с които сигурно ще искате да се запознаете. Те не са пълни, но ще послужат като потвърждение на думите ми.