— Но каква полза имат те, след като не могат да вземат парите? Остава им единствено да насочат към тях вниманието на международните съдебни институции. Но какво печелят от това?
— Вие не можете да разберете логиката на истинския нацист. Никой от вас не може. За него има значение не само какво печели той от нещо. Еднакво важно е никой друг да не спечели. Това може да се определи като неговата деструктивна същност.
Откъм залата до тях внезапно долетя обезпокоителен шум, после се чуха удари и женски писък. Разпищяха се и други жени.
Някой рязко дръпна завесата, отделяща сепарето. Пространството се запълни от фигурата на мъж, който залитна към масата. Очите му бяха широко отворени, а от устата и врата му течеше кръв. Лицето му бе изкривено от болка, а тялото му се гърчеше в конвулсии. С двете си ръце той се облегна на масата на Холкрофт и Кеслер и задъхано изрече:
— Wolfsschanze! Soldaten von Wolfsschanze!57
Изви главата си нагоре, от гърлото му се изтръгна последно дрезгаво дихание и той се строполи безжизнен върху масата. Мъжът с черното кожено яке бе мъртъв.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
В следващите минути се възцари хаос, който напълно обърка Ноъл. Ужасените писъци всяха паника в заведението. Окървавеният мъж се свлече от масата върху пода.
— Руди! Руди!
— Хер Кеслер, елате с мен!
— Бързо! — извика Ерих.
— Моля!
— Последвайте ме, приятелю. Не трябва да ви заварят тук.
— Точно това е човекът!
— Замълчете, Ноъл. Моля ви, просто тръгнете с мен.
— Къде?…
— Куфарчето ви! Документите!
Холкрофт грабна листата и ги напъха в куфарчето. Той последва сляпо двамата си водачи, без да знае къде отива. Остави се да го преведат през събралите се около масата хора. Най-важното сега беше да се махне от убития.
Кеслер се промъкваше през тълпата и го дърпаше подире си. Пред тях вървеше управителят и разбутваше хората, за да проправи път до заключената врата вляво от стълбите. Той извади ключа от джоба си, отвори и бутна другите двама вътре. Затвори вратата и се обърна към Кеслер:
— Не знам какво да ви кажа, господа! Ужасна пиянска история.
— Така е, Руди. И ние ти благодарим — отвърна Кеслер.
— Natürlich.58 Човек с вашето положение не трябва да бъде замесен.
— Много сте мил. Оттук можем ли да излезем навън?
— Да, през личния ми вход. Ето го.
Озоваха се на една уличка.
— Оттук — посочи Кеслер. — Колата ми е отпред.
Завиха вляво и излязоха на „Курфюрстендам“. Зад тях при входа на локала се бе струпала развълнувана тълпа. Ноъл видя как един полицай се затича в тази посока.
— Бързо — каза Кеслер.
Колата беше мерцедес стар модел. Щом се качиха, Кеслер припряно потегли и те се понесоха на запад.
— Мъжът… с коженото яке… точно той ме преследваше — каза едва чуто Холкрофт.
— Така си и помислих — отвърна Кеслер. — Значи все пак ви е открил.
— Боже мой — извика Ноъл. — Какво направих?
— Вие не сте убили този човек, ако това имате предвид.
Холкрофт се втренчи в Кеслер.
— Моля?
— Не сте го убили вие.
— Но пистолетът гръмна и го простреля.
— Сигурно, но не го е убил куршумът.
— А кое тогава?
— Значи не сте видели гърлото му. То беше прерязано.
— Така беше убит Болдуин в Ню Йорк!
— Волфсшанце в Берлин — изрече Кеслер. — Смъртта му е била пресметната до последната секунда. Някой го е довел до сепарето ни, на няколко стъпки от нашата маса и е използвал оживлението в заведението, за да извърши екзекуцията.
— Господи! Който и да го е убил… — Ноъл не можа да довърши изречението си, сякаш внезапно обзелият го страх го стисна за гърлото.
— Който и да го е убил — продължи мисълта му Кеслер, — вече знае, че аз съм третият участник в плана. Нямам друг избор, освен да отговоря на въпроса ви с „да“.
— Съжалявам — каза Холкрофт. — Искаше ми се сам да направите избора си.
— Зная и ви благодаря за това. Ще поставя само едно условие.
— Какво е то?
— Участието на брат ми Ханс, който е в Мюнхен.
Ноъл си припомни, че според Манфреди в това отношение нямаше ограничение. Единственото изискване бе всяко от трите семейства да има само един глас.
— Ако той желае, нищо няма да му попречи.
— Да, той ще иска. Ние сме много близки, ще го харесате — той е чудесен доктор.
— Бих казал, че и двамата сте такива.
— Но той лекува, а аз само обяснявам… освен това не знам накъде отиваме. Бих ви поканил у дома, но не мога в момента.
— Достатъчно беди ви навлякох. Но вие трябва да се върнете възможно най-бързо.
— Защо?
— Ако имаме късмет и никой не съобщи името ви на полицаите, това не би имало значение. Но ако някой от сервитьорите или посетителите си спомни, че ви е видял, можете да кажете, че сте излизали от заведението, когато е станала суматохата.