Кеслер поклати глава възхитено.
— Наистина притежаваш изключителен ум и това е най-голямата ти дарба.
— Просто една от многото — уточни русият мъж делово. — Много полезно ще ни бъде обещанието за сътрудничество, което скоро ще дадеш на Британското разузнаване. Други разузнавателни служби действат по-фино, но те са най-добрите. — Тенисън плесна с ръка по дръжката на стола. — Да се върнем отново на непознатия. Ще разберем кой е от онова, което е казал на Холкрофт. Чувал съм същите думи и преди, сигурен съм.
— Вече изчерпахме този метод.
— Напротив — тепърва ще го подложим на анализ. — Тенисън се пресегна и взе лист и молив. — Да започнем от самото начало. Ще запишем всяка негова дума, която си запомнил.
Ученият въздъхна.
— От самото начало — примирено изрече той. — Добре. Първо, мъжът казал на Холкрофт, че във Франция той не се поколебал да стреля…
Докато Кеслер разказваше, Тенисън го прекъсваше, караше го да повтаря някои думи или фрази и стриктно записваше всичко. Това продължи четиридесет минути.
— Не мога повече — каза накрая Кеслер. — Нямам какво повече да ти кажа.
— Не, чакай. Орлите — не се предаваше Тенисън. — Повтори точно това, което Холкрофт ти каза за тях.
— Орлите ли?… „Няма да спрете орлите. Не и този път.“ Може би е имал предвид Луфтвафе? Или пък Вермахта?
— Едва ли — Тенисън бе съсредоточил вниманието си върху листовете пред себе си. Изведнъж той сложи пръст върху една дума. — Открих го. „Вашата Волфсшанце“. Вашата… Искал е да каже нашата, а не тяхната.
— Какви ги говориш? — недоумяваше Кеслер. — Волфсшанце сме ние. Хората от Волфсшанце всъщност са Sonnenkinder!
Тенисън не обърна внимание на забележката му.
— Фон Щауфенберг, Олбрих, Фон Фалкенхаузен и Хьопнер. Ромел ги нарекъл „истинските орли на Германия“. Това са хората, подготвили покушението срещу Фюрера. Всички били застреляни, а на Ромел било наредено да се самоубие. За тези орли е говорел той. Тяхната Волфсшанце, а не нашата.
— И какво ще рече това? За Бога, Йохан, изтощен съм до крайност. Не мога повече!
Тенисън бе изписал десетина страници и сега ги прелистваше, подчертаваше някои думи и ограждаше фрази.
— Може би това, което каза, е достатъчно — отвърна той. — Ето тук… в тези редове. Нарича ги „касапи и палячовци“, а после заявява: „Няма да спрете орлите…“ Холкрофт му отговаря, че сметката ще бъде блокирана с години, че има определени условия… „Парите ще бъдат замразени, отново заровени в земята.“ Мъжът повтаря „заровени в земята“ и казва, че точно това е лошото; добавя, че тогава няма да има дори „овъглена земя“. „Овъглена земя. Няма да има дори овъглена земя…“
Русият мъж се изправи напрегнато на стола. Облегна се назад, силната концентрация бе стегнала изсечените му черти в непроницаема маска, студените му очи бяха вперени в изписаните листа.
— Невъзможно… след всички тези години. Операция „Барбароса“. Овъглената земя на Барбароса! О, Боже, това са нахрихтендинстите. Последователите на Нахрихтендинст!
— Какво искаш да кажеш? — попита Кеслер. — „Барбароса“ е кодовото название на първото нахлуване в чужда територия на север. Това е една блестяща победа на Хитлер.
— Само той я нарича така. Прусаците я смятат за истинска катастрофа. Пирова победа, обляна в кръв. Войниците не били подготвени, почти цели дивизии били избити… „Завладяхме територията — казвали генералите. — Наша е пустата, овъглена земя на Барбароса.“ Тогава възникнала Нахрихтендинст59.
— Какво е това?
— Разузнавателна организация. Членовете й били внимателно подбрани сред юнкерите и по този начин тя станала корпус на военните аристократи. По-късно някои предположиха, че е основана от Гелен с цел разпалване на враждата между руснаците и Запада, но това не беше така. Нахрихтендинст е била съставена от онези, които ненавиждали Хитлер, презирали Шутцщафел60 и го наричали „есесовски боклук“, мразели командирите от Луфтвафе, които според тях били „касапи и палячовци“. Те се издигнали над военните и партийни интереси. За тях значение имала само Германия. Тяхната Германия.
— Изразявай се по-ясно, Йохан! — извика Кеслер.
— Нахрихтендинст все още съществува. Те стоят на пътя ни. Искат да попречат на Женева. Няма да се спрат пред нищо, докато не унищожат още в зародиш Четвъртия райх.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ноъл стоеше на моста и гледаше как светлините на Париж блещукат като малки свещици. Обади се на Хелдън в „Галимар“ и тя се съгласи да се срещнат на „Пон Ньоф“ след работа. Опита се да я убеди да отидат с кола до хотела в Аржантьой, но тя му отказа.