— Значи се е поровил в куриерските архиви — обади се Гретхен.
— Да. Намерил всичко за Финанцминистериум. Проследил стотици случаи на прехвърляне на суми и забелязал, че името на Ернст Манфреди десетки пъти било вписано като получател. Оставало му само внимателно да наблюдава банкера. Търпението му било възнаградено, когато научил, че Манфреди има среща с неизвестния американец Холкрофт. Защо с него? Проучил го и открил коя е майка му.
— Която действала според стратегията на Манфреди — допълни Гретхен.
— Да, от самото начало — кимна Тенисън. — Той убедил Клаузен, че тя трябва да напусне Германия. Имала собствени средства, движела се сред финансисти и можела да ни бъде много полезна в Америка. Клаузен също я е насочвал, но Манфреди е този, който почти изцяло режисираше ходовете й.
— Под невзрачната външност на гном — каза Гретхен, — се е криел един истински Макиавели.
— Без любезното си поведение и невинния си вид се съмнявам, че той щеше да оцелее толкова време. Но Макиавели не е точното сравнение. Манфреди се интересуваше само от пари и не се стремеше към друга, освен към тяхната власт. Той се бе клел във вечно приятелство със златната квота и амбицията му бе да контролира агенцията в Цюрих. Затова го убихме.
— Колко е научил Болдуин?
— Никога няма да разберем съвсем точно, но чрез него той е искал да бъде реабилитиран пред британското разузнаване. Разбираш ли, той не е бил двоен агент, а онова, което е твърдял, че е — изключително ефективен агент на MI6 в Прага.
— Свързал ли се е с Манфреди?
— Да, след като е знаел за срещата в Женева. Но просто малко е закъснял. — Тенисън се усмихна. — Мога да си представя как двама професионалисти са се изправили лице в лице, как са се дебнали и как всеки отчаяно се е опитвал да постигне целта си. Единият се е опитвал да изкопчи информация, а другият е правел всичко възможно, за да я запази в тайна, ясно съзнавайки потенциалната опасност резултатът да бъде катастрофален. Сигурно са стигнали до някакви споразумения помежду си, но Манфреди не удържал на думата си и насрочил за по-рано срещата с Холкрофт. Той ни сигнализира за намесата на Болдуин и заличи всички следи, които водеха към него! Ако някой открие, че мъжът ти е убил Питър Болдуин, това по никакъв начин няма да бъде свързано с Ернст Манфреди. Агентът беше достоен за уважение човек и имаше шансове да успее.
— Но не и срещу Йохан фон Тиболт — каза Гретхен, притисна ръката му под гърдите си, после започна да я плъзга нагоре. — Между другото получих шифровано съобщение от Граф, от Рио. Пак недоволства, че не го държим в течение.
— Започна да изкуфява. Той също изигра ролята си — с напредването на годините става все по-непредпазлив. Сега не е времето да ни изпраща съобщения в Англия. Страхувам се, че настъпи часът на unser Freund62 в Бразилия.
— Ще изпратиш ли заповед за него?
— Да, утре сутринта. Още една ръка на омразната „Одесса“ ще бъде отсечена. Не трябваше да ме обучава толкова добре. — Тенисън се наклони напред и обхвана гърдата на сестра си с ръка. — Мисля, че си казахме всичко. Нещата винаги са ми се избистряли, като си поговоря с теб. Нямам повече въпроси.
— Тогава поискай нещо друго. Толкова отдавна не сме се виждали, сигурно желанието те разкъсва. Ще се погрижа да се освободиш от него.
— Да, още от малка — каза Тенисън и я целуна. Тя протегна ръка към панталона му. И двамата трепереха.
Гретхен лежеше гола до него и дишаше равномерно — изтощена бе до крайност, а страстта й бе утолена. Тенисън погледна радиевия циферблат на часовника си. Беше два и половина сутринта. Време бе да извърши нещо ужасно. Планът на Волфсшанце го изискваше от него.
Той посегна към пода, вдигна едната си обувка и напипа в тъмното малкия метален диск в средата на тока. Натисна го и го завъртя наляво, докато чу прищракване на пружина. Сложи диска на нощното шкафче, обърна обувката и извади от нея метална игла, поставена в малък отвор, който започваше от петата и минаваше през цялата подметка. Тя беше дълга двадесет и пет сантиметра, огъваема, но нечуплива. Ако се забиеше между четвъртото и петото ребро, с нея можеше да се прободе сърцето. Следата й се забелязваше рядко дори и при аутопсия.