Последва тишина. Ако тя продължеше повече от пет секунди, Фон Тиболт щеше да пристъпи към действие. Не трябваше да остави стареца да се обади на някого. Хер Оберст попита:
— Фон Тиболт?
— Да, братът на Хелдън. Трябва да поговоря с нея. Не я намерих в издателството и предположих, че е тук.
— Не, няма я. — Старецът отново замълча.
— В такъв случай не бих искал да ви причинявам безпокойство, майн хер, но дали би било възможно да поръчам такси по телефона?
— По телефона?
Йохан се усмихна. Макар че не го виждаше, той усети объркването му.
— Да, и веднага си тръгвам. Наистина трябва да намеря Хелдън до обяд. В два часа заминавам за Швейцария.
Този път паузата бе по-кратка. Той чу как се вдига резето и вратата се отвори. Пред него стоеше хер Оберст в инвалидната си количка. Краката му бяха увити в одеяло, за разлика отпреди няколко минути.
— Danke, mein Herr.66 — Фон Тиболт протегна ръката си: — Радвам се да ви видя отново.
Старецът вдигна колебливо кокалестата си ръка, за да отговори на поздрава. Йохан бързо я стисна и я изви наляво. Рязко дръпна одеялото от скута на Фалкенхайм и видя това, което очакваше — един люгер върху измършавелите му крака. Той го взе и затръшна с крак вратата зад себе си.
— Heil Hitler! General Falkenheim — каза той. — Wo ist der Nachrichtendienst?67
Старецът стоеше неподвижно, вперил невъзмутим поглед в нападателя си.
— Чудех се кога ще разберете, но не мислех, че ще е толкова скоро. Поздравявам ви, Sohn Wilhelm von Tiebolts.
— Да, аз съм син на Вилхелм, но и още нещо.
— Новият фюрер, разбира се. Това е мечтата ти, но тя няма да се сбъдне. Ние ще те спрем. Ако си дошъл да ме убиеш, готов съм да умра.
— Защо да те убивам? Толкова ценен заложник.
— Съмнявам се, че ще получиш голям откуп.
Фон Тиболт бутна количката към средата на стаята.
— Съгласен съм — отвърна той и рязко я спря. — Предполагам, че разполагаш с известна сума, която си изпросил от преследваните деца, за които толкова много се грижиш. Но аз не се интересувам от пфениги и франкове!
— Сигурно е така. Тогава натисни спусъка.
— И се съмнявам — добави Фон Тиболт, — че старецът, който скоро ще умре от рак на мозъка в санаториум край Щутгарт, би ми предложил повече. Не съм ли прав?
Фалкенхайм се опита да скрие изненадата си.
— Той бе много смел човек — отвърна той.
— Несъмнено. Вие всички сте смели. За да се извърши предателство, също е нужна смелост. Макар и по-особена. Да вземем Вернер Герхарт например.
— Герхарт?… — Този път шокът бе твърде голям и въздействието му върху стареца бе очевидно. — Как открихте името му?
— Чудно ви е как съм се добрал до него? И как въобще съм разбрал за вас, нали?
— За мен не толкова. Аз направих така, че да съм близо до член от семейството ви. Рискът, който поех, бе очевиден, но го прецених като необходим.
— Да, красивата Хелдън. Но нас всички ни намират красиви. Това има своите предимства.
— Тя не е като вас и никога не е била.
— Да, тя се присъедини към вашите скитници и боклуци. Прокълнатите деца. Безхарактерна курва. Сега спи с американеца.
— Мнението ти не ме интересува. Как разбрахте за Герхарт.
— Защо мислите, че ще ви кажа?
— Аз ще умра. Какво значение има?
— Да се споразумеем така: ще ви отговоря, ако ми кажете как научихте за Волфсшанце.
— Съгласен. Но първо Герхарт.
— Защо не? Той не ме интересува. Един изкуфял слабоумен старец.
— Оставете го! — извика изведнъж Фалкенхайм. — Той преживя толкова много… болка.
— Звучи трогателно.
— Те го съсипаха. След четири месеца мъчения се побърка. Оставете го на мира.
— Кои бяха? Съюзниците? Англичаните ли?
— „Одесса“.
— Веднъж и те да свършат нещо полезно.
— Кой ти каза името му? Как научи за него?
Фон Тиболт се усмихна.
— Чрез британското разузнаване. Те имат досиета на Нахрихтендинст. И представете си, точно сега много се интересуват от членовете й. Целта им е да ви намерят и да ви унищожат.
— В това няма логика…
— Напротив, има. Намерили са доказателство, че вие сте наели Тинаму.
— Тинаму? Абсурд!
— Не е абсурдно. Това е било вашето последно отмъщение. Отмъщението на стари и уморени хора срещу враговете им. Доказателството е неопровержимо, повярвайте ми. Лично аз им го дадох.
Старият човек погледна Йохан с изкривено от отвращение лице.
— Ти си циник!
— А сега за Волфсшанце — Фон Тиболт повиши тон. — Откъде? Как? Предупреждавам ви, веднага ще разбера, ако ме излъжете!
Фалкенхайм се облегна назад.
— Това няма никакво значение и за двама ни. Аз ще умра, а теб ще те спрат.