— Не се притеснявай — успокои го Ханс. — Всичко съм премислил. Няма да има никакви грешки.
— След като се срещнем с майката на Холкрофт — каза Фон Тиболт, помагайки на Ханс, — ще решим къде е най-добре да остане Ханс тази вечер. Може би в къщата на заместник-управителя.
— Добра идея — съгласи се ученият. — Там ще има лекар на разположение.
— Няма нужда от лекар — възрази Ханс. Той пристъпваше неуверено, всяко движение му костваше болка, но стискаше зъби. — Можех и сам да се зашия. Този не беше много добър.
— Auf wiedersehen73, Ерих.
— Auf wiedersehen.
Фон Тиболт отвори вратата, хвърли последен поглед на Ерих и излезе заедно с Ханс в коридора.
— Значи казваш, че въздействието на всяка капсула е точно пресметнато?
— Да. В тази за жената серумът така ще ускори сърдечната й дейност…
Вратата се затвори. По-възрастният Кеслер се размърда тежко в стола. Волфсшанце го изискваше и нищо не можеше да се направи. Лекарят, който бе прегледал Ханс, бе казал, че има вътрешен кръвоизлив, органите са сериозно засегнати, сякаш разкъсани от ноктите на изключително силен звяр. Имаше голяма опасност за живота на Ханс, ако не постъпи веднага в болница. Но това беше невъзможно, защото там щяха да му задават въпроси. Раненият пациент е бил в „Д’Акор“, където същия следобед е извършено убийство. Съвпадението безусловно щеше да направи впечатление. Освен това приносът на Ханс бе в черната кожена чанта, която Йохан носеше. Тинаму щеше да научи всичко необходимо. Ханс Кеслер, Sonnenkinder, вече не беше нужен. Той можеше да ги изложи на опасност.
Телефонът иззвъня. Кеслер вдигна слушалката.
— Ерих?
Беше Холкрофт.
— Да?
— В Женева съм. Пристигнал си по-рано? Реших да направя опит да се свържа с вас.
— Да, Фон Тиболт ни се обади тази сутрин в Берлин. Опитал да се свърже с теб в Париж, но предположил…
— Той дойде ли? — не го доизслуша американецът.
— Да. Излезе, за да направи някои последни уговорки за утре. Имаме да ти казваме доста неща.
— Аз също — отвърна Холкрофт. — Знаеш ли какво се е случило?
— Да, ужасно! — Но къде беше паниката? Къде беше реакцията на попаднал в екстрена ситуация човек? Гласът по телефона не бе на удавник, който се опитва да се добере до спасителното въже. — Сигурно ти е бил приятел. Казаха, че е питал за теб.
От другата страна последва пауза.
— Питал е за майка ми.
— Не съм разбрал правилно. Ние научихме само, че е използвал името Холкрофт.
— Какво означава нах… нах… рих… Не мога да го произнеса.
— Нахрихтендинст?
— Да. Какво значи?
Кеслер се стъписа. Не бе очаквал американецът да се владее толкова добре.
— Как да ти обясня? Те са враг на Женева.
— Това ли е открил Фон Тиболт в Лондон?
— Да. Къде си, Ноъл? Трябва да се видим, но ти не бива да идваш тук.
— Знам. Чуй ме. Имаш ли пари?
— Да имам някакви.
— Хиляда швейцарски франка имаш ли?
— Хиляда? Мисля, че имам.
— Слез на рецепцията, остави парите на служителя и го попитай как се казва. Кажи му, че са за мен и че ще му се обадя след няколко минути.
— Но как…
— Остави ме да се доизкажа. След като му дадеш парите и разбереш името му, иди до телефоните при асансьорите. Застани до този вляво. Щом звънне, го вдигни и ще говорим.
— Откъде знаеш номера му?
— Платих на един да влезе и да го вземе.
Това не бе обхванат от паника човек. Мислеше съвсем логично и имаше ясно определена цел… Точно от това се бе опасявал Ерих Кеслер. Ако характерът му не се бе оформил под влияние на упоритата му майка, човекът от другата страна можеше да бъде един от тях. Sonnenkind.
— Какво ще кажеш на служителя?
— После ще ти обясня, сега бързам. Колко време ще ти трябва?
— Не зная. Не много.
— Десет минути?
— Предполагам, че ще са достатъчни. Но може би трябва да изчакаме да се върне Йохан?
— Кога ще стане това?
— След час, най-много два.
— Не мога. Ще ти се обадя във фоайето след десет минути. Часовникът ми показва 8.45. А твоят?
— Моят също — Кеслер въобще не го погледна, умът му трескаво работеше. Холкрофт бе запазил обезпокояващо присъствие на духа. — Наистина мисля, че трябва да почакаме.
— Не мога. Те го убиха. Господи! Как са го убили! Те искат да я намерят, но това няма да стане.
— Кого? Майка ти ли?… Фон Тиболт ми каза.
— Няма да я намерят — повтори Холкрофт, — вместо нея ще намерят мен. Аз съм този, когото всъщност търсят. А аз търся тях. Ще им устроя капан, Ерих.
— Овладей се. Не знаеш какво правиш.
— Много добре знам.
— В хотела има полиция. Ако говориш със служителя на рецепцията, той може да им каже. Те очакват да се появиш.