— Какво е станало?
— Хар Ша’Алав — лекарят стисна шишенцето, вените на челото му изпъкнаха. — Нападнали са го. Бомбардирали са къщите, избили са хората, опожарили са земята. Не се знае точно броят на жертвите, но засега са над сто и седемдесет човека. Повечето от тях са мъже, но има и жени, и деца.
Хелдън затвори очи. Нямаше какво да каже. Литвак продължи:
— Избили са мъжете до крак, заклали са ги в градините им. Говорело се, че е дело на терористи от „Рахе“ но това не е вярно. Волфсшанце е. Войниците на „Рахе“ никога не биха нападнали Хар Ша’Алав, защото знаят какво би последвало. Евреите от всеки кибуц и всеки командоски отряд биха тръгнали срещу тях.
— Герхарт каза, че трябва да се свържем с Хар Ша’Алав — прошепна Хелдън.
Литвак я погледна мрачно.
— Няма на кого да се обадя. Никой не е останал. А сега ми разкажете какво се случи долу при езерото.
Когато тя свърши, лекарят й помогна да се изправи, после я пренесе в просторна всекидневна със скосен таван. Сложи я да легне на едно канапе и описа с няколко думи положението.
— Битката ще се води в Женева и нямаме нито миг за губене. Дори и да успея да се свържа с Хар Ша’Алав, би било безсмислено. Но в Лондон има един човек от Хар Ша’Алав, комуто бе наредено да остане там. Той проследи Холкрофт до Портсмът, а после му взе снимката.
— А, да снимката на Бомънт — каза Хелдън. — Той е от „Одесса“.
— Не, Волфсшанце — поправи я Литвак. — Sonnenkind. Един от хилядите, но и един от малцината, които са работили с Фон Тиболт.
Хелдън се надигна намръщена.
— Досието. Досието на Бомънт изглеждаше скалъпено.
Какво досие?
Тя разказа на лекаря за противоречивата и непълна информация от досието на Бомънт във флота. И за сходните с него данни за помощник-капитана му, Иън Леуелен.
Литвак си записа името му в едно тефтерче.
— Колко удобно — имали са двама от Волфсшанце в командния състав на електронен шпионски кораб. А колко са другите като тях? И на какви постове?
— Леуелен бе споменат във вестниците онзи ден. Когато Бомънт и Гретхен… — Тя не можа да довърши.
— Не мислете за това сега — каза лекарят. — Sonnenkinder имат свои собствени правила. Леуелен е един от хората, чиито имена фигурират в списъка на Женева. Герхарт е прав — първо трябва да се открие този списък. Това е толкова важно, колкото и да се спрат парите. Може би дори е много по-важно.
— Защо?
— С тези пари може да се изгради Четвъртият райх. Но хората са самият Райх, независимо от това дали парите ще бъдат разпределени помежду им или не. Трябва да разберем кои са те.
Хелдън се отпуска назад.
— Моят… Йохан фон Тиболт може да бъде убит, както и Кеслер и… ако е необходимо… дори и Ноъл. Тогава парите ще бъдат спрени. Но как можем да сме сигурни, че ще намерим списъка?
— Човекът от Хар Ша’Алав в Лондон ще измисли нещо. Той е много способен и находчив. — Литвак погледна за миг встрани. — Трябва да го знаете, защото ще се наложи да работите заедно. За него се говори, че е убиец и терорист. Макар да не е нито едното, нито другото, това е трудно да се опровергае, защото той често е нарушавал закона и е извършвал престъпления — лекарят погледна часовника си. — Девет и три е. Той живее на около един километър от „Хийтроу“. Ако успея да се свържа с него, той ще пристигне в Женева до полунощ. Знаете ли къде е отседнал Холкрофт?
— Да. В хотел „Д’Акор“. Той не знае нищо и е убеден, че това, което върши, е правилно.
— Разбирам. За съжаление заблудата може да му струва живота. Трябва незабавно да се свържем с него.
— Обещах му, че ще му се обадя тази вечер.
— Добре. Ще ви помогна да отидете до телефона. Внимавайте какво ще му кажете. Той е под наблюдение и разговорите му се подслушват. — Като се държеше за Литвак, тя стигна до масичката с телефона.
— Хотел „Д’Акор“. Bon soir74 — каза телефонистката.
— Добър вечер. Господин Ноъл Холкрофт, моля?
— Мосьо Холкрофт?… — явно се колебаеше. — Момент, мадам.
Последва пауза, после се чу прищракване и някакъв мъжки глас се обади:
— Госпожа Холкрофт?
— Моля?
— Вие сте госпожа Холкрофт, нали?
Хелдън бе изненадана. Имаше нещо нередно тук — от централата дори не се опитаха да се свържат със стаята на Ноъл.
— Значи ме очаквахте, така ли? — попита тя.
— Разбира се, мадам — отговори служителят на рецепцията с тона на човек, съобщаващ поверителна информация. — Синът ви бе много щедър и ми каза да ви предам в никакъв случай да не се появявате тук, а да оставите телефонен номер, на който той ще ви се обади.
— Разбирам. Момент, моля — Хелдън закри слушалката с ръце и се обърна към Литвак. — Взеха ме за госпожа Холкрофт. Той им е платил, за да му предадат номера, който тя може да му остави, за да се свържат.