Шофьорът остана в колата. Алтийн се вгледа в него с надеждата да разпознае Ноъл. Не беше той. Тя не виждаше ясно лицето, но косата му бе руса.
— Предполагам, че госпожа Холкрофт е в колата — каза мъжът с тъмните очила. Говореше английски със силен немски акцент.
— А синът й във вашата ли е? — запита пилотът.
— Моля, кажете на госпожа Холкрофт да излезе.
— Моля, кажете на сина й да направи същото.
— Не усложнявайте нещата. Имаме споразумение.
— Да, имаме. В колата ви има само един човек, мосьо. Но той не отговаря на описанието на сина й.
— Ние ще заведем госпожа Холкрофт при сина й.
— Не, ние ще го заведем при госпожа Холкрофт.
— Престанете!
— С кое да престана, мосьо? На мен са ми платили, както, сигурен съм, и на вас. И двамата изпълняваме задачата си, не е ли така?
— Нямам време да се разправям с вас! — извика германецът и закуцука към колата.
Пилотът кимна с глава.
— Бих ви посъветвал да намерите време. Защото иначе няма да намерите госпожа Холкрофт.
— Du Sauhund! Wo ist die Frau?75
— Освен това ще си позволя да ви посъветвам още нещо — не ме наричайте така. Аз съм от Шалон сюр Марн, където на два пъти нахлувахте по време на войната. Оттогава изпитвам отвращение към обидите ви.
— Къде е жената?
— Къде е синът?
Германецът извади ръката си от джоба на палтото. Стискаше пистолет.
— Едва ли са ви платили чак толкова, че да загубите живота си. Къде е тя?
— А на вас, мосьо, едва ли са платили толкова малко, че да ме застреляте и да не я намерите.
Изстрелът беше оглушителен. В краката на пилота се вдигна облак прах. Алтийн прегърна ствола на бора от уплаха.
— Сега, французино, разбра ли, че тя е много по-важна за мен от парите? Къде е?
— Les Boches!76 — изрече пилотът с погнуса. — Попадне ли оръжие в ръцете ви, полудявате. Никога няма да се промените. Щом искате жената, покажете ми сина й и аз ще го заведа при нея.
— Веднага ми кажете къде е! — Мъжът вдигна пистолета и се прицели в главата на пилота. — Веднага!
Алтийн видя как вратата на другата кола се отвори. Последва изстрел, после още един. Пилотът се просна на земята. Германецът изкрещя:
— Йохан! Йохан!
Трети изстрел. Мъжът се свлече на пътя, пилотът се изправи на крака.
— Той щеше да ви убие — извика шофьорът изненадано. — Знаехме, че понякога се самозабравя, но не мислех, че може да откачи толкова.
— Да ме убие ли? — попита не по-малко изненадано пилотът. — Но какво щеше да спечели от това?
— Разбира се, че нищо — отвърна русият. — Условието ви е напълно логично. Помогнете ми първо да занесем трупа му в гората и да вземем документите му. После ще дойдете с мен.
— Вие кой сте?
— Приятел на Холкрофт.
— Иска ми се да вярвам, че е така.
— Ще се уверите.
Алтийн стоеше отмаляла до дървото, с пресъхнало гърло. Очите я боляха и това я караше да примигва мъчително.
Русият и пилотът завлякоха трупа в гората. Инструкциите на пилота сега бяха особено важни за нея. Той се бе оказал прав.
— С колата си ли да ви придружа, мосьо?
— Не. Изгасете светлините и елате с мен. Ще дойдем за нея утре сутринта.
Пилотът понечи да направи това, което му бе казано, но нещо го разколеба и той спря.
— Не ми се ще много да я оставям в близост до трупа.
— Ще я вземем още по тъмно. У вас ли са ключовете?
— Да.
— Побързайте!
Очевидно нищо не притесняваше вече пилота, защото не възрази повече. Само след секунди колата изчезна в тъмнината.
Алтийн се отдръпна от дървото и се опита да си спомни какво точно й бе казал пилотът.
Има резервни ключове… в малка магнитна кутия… под капака… върнете се на летището… където кацнахме. „Атерисаж Медок“.
„Атерисаж Медок“. От западната страна на езерото.
Пет минути по-късно, с изцапани от смазка ръце тя пътуваше на юг по магистралата за Женева. Постепенно кракът й върху педала на газта стана по-уверен, ръцете й се отпуснаха на волана. Тя се опита отново да размисли.
„Атерисаж Медок“. Западната страна на езерото… на шестнайсет-осемнайсет километра на север от града. Ако можеше да гледа към чезнещия в мрака бряг и помпите на пристанището и да не мисли за нищо друго, пулсът и дишането й щяха да се нормализират.
„Атерисаж Медок“. Моля те, Господи, нека го намеря! Нека доживея да го намеря и стигна до сина си! Мили Боже! Какво направих? Тридесет години подхранвах една лъжа… Това е ужасно предателство и клеймо… Трябва да го открия!