— Но сега това е невъзможно. Той е мъртъв — ще ни задават твърде много въпроси, на които няма да можем да отговорим. Но Йохан може да помогне.
— Фон Тиболт?
— Да. Той ми каза, че има някакъв влиятелен приятел тук, в Женева. Първи заместник-управител. Поръча ми веднага да те заведа в „Екселсиор“ и да се регистрираш в хотела под името Фреска. Не знам защо избра точно него.
— Защото вече съм го използвал — отвърна Ноъл. — Той ще ни се обади ли там?
— Да. В момента прави някои последни уточнения за утре. В банката е.
— В банката?
— Утре всичко ще свърши. Това се опитвам да ти кажа от известно време. Хайде, трябва да побързаме. Не бива да стоим повече тук — някой може да мине. Йохан те уверява, че ако майка ти е в Женева, ние ще я намерим. Тя ще бъде извън опасност.
Холкрофт помогна на Кеслер да стигне до веригата. Ученият се обърна към тъмното, оградено от трите страни със стени пространство и потръпна.
— Не мисли повече за това — каза Ноъл.
— Беше ужасно.
— Нямал си друг избор.
Наистина нямах, помисли си Кеслер.
Хелдън видя старата жена, седнала на една пейка на края на пристанището. Гледаше водата, без да обръща внимание на механиците и пътниците, които излитаха или пристигаха с хидропланите.
Когато се приближи повече, различи чертите на лицето й, осветени от лунната светлина — ъгловати черти и високи скули, които още повече подчертаваха големите й очи. Старата жена бе изцяло погълната от мислите си, изглеждаше силна и далечна, но толкова самотна и така ненамясто тук…
Хелдън мина, куцукайки, покрай пейката и погледна надолу към лицето. Боже бой! Въпреки разликата във възрастта и пола, то невероятно напомняше за Ноъл Холкрофт. Това бе майка му.
Какво правеше тя тук? Защо бе дошла точно тук? Отговорът бе ясен — майката на Ноъл искаше тайно да стигне до Женева!
Старицата погледна към нея, но не прояви особен интерес и отмести погледа си. Хелдън забърза, колкото можеше, по пътеката към малката сграда, която служеше за чакалня и радиобаза. Тя влезе вътре и се приближи до един мъж, който стоеше зад нещо като тезгях, а около него имаше телефони и радиопредаватели.
— Коя е онази жена отвън?
Мъжът вдигна очи от някакви листа и впери поглед в нея.
— Тук се споменават имена — отвърна той. — Сигурно го знаете.
— Много е важно! Ако не я бъркам с някого, тази жена е в голяма опасност. Обръщам се към вас, защото съм сигурна, че познавате доктор Литвак.
Изричането на това име накара мъжа отново да я погледне. Очевидно в „Атерисаж Медок“ живееха сред рискове и опасности, но се опитваха да ги избягват, когато това бе възможно. Явно доктор Литвак бе уважаван клиент, на когото има доверие.
— Тя чака да й се обадят.
— Кои?
Мъжът пак се вгледа в лицето й.
— Един от нашите пилоти — Le Chat rouge77. Полицията ли я търси?
— Не.
— Корсиканците? Мафията?
Хелдън поклати отрицателно глава.
— Още по-лошо.
— Доктор Литвак ли ви изпрати тук?
— Да. Той уреди да ме вземат със самолет от Нюшател. Можете да проверите ако искате.
— Не е нужно. Не искаме да си създаваме неприятности. Отведете я някъде.
— Как? Оттук трябва да ме вземе кола и да ме закара до ресторант на брега на езерото, където ще чакам такси. По предварителна уговорка трябва да стане до половин час.
— Не, сега. — Мъжът погледна встрани от нея. — Хенри, ела тук. — Той извади ключове за кола изпод тезгяха. — Поговорете със старата жена. Кажете й, че трябва да си тръгне. Хенри ще ви откара.
— Тя може да не ме послуша.
— Ще се наложи. Вие ще й предложите транспорт.
Хелдън забърза навън, доколкото й позволяваше болката. Госпожа Холкрофт вече я нямаше на пейката и тя в първия миг се стресна. Видя я застанала неподвижно на опустелия пристан. Хелдън тръгна към нея.
Старата жена чу стъпките й и се обърна. Остана на мястото си и не я поздрави.
— Вие сте госпожа Холкрофт — каза Хелдън. — Вие сте майката на Ноъл.
Щом чу да споменават името на сина й, жената стисна ръце и дъхът й сякаш секна.
— Коя сте вие?
— Негова приятелка. Моля ви, повярвайте на това, което ще ви кажа повече, отколкото на фактите, които са ви известни.
— Тъй като не зная нищо, не мога да вярвам нито повече, нито по-малко.
— Името ми е Фон Тиболт.
— Тогава се махайте от очите ми! — Думите на старицата изплющяха като камшик. — Платила съм достатъчно на хората тук, за да не позволят на никого да ми препречва пътя. Ще ви убият, ако се опитате. Върнете се в глутницата си!78
— Аз не съм от Волфсшанце, госпожо Холкрофт.