Електрическият шок не бе благонадеждно средство. Действието на киселината не можеше да се контролира — тя можеше да причини на Фон Тиболт трайно увреждане или дори да го обезобрази. Дали не изпускаше някакъв газ? Или пара?
Токсично вещество. Отровни изпарения. Токсични пари. И то толкова силни, че влезлият да изпадне в безсъзнание, когато ги вдиша. Кислородната маска можеше да послужи като предпазно средство срещу действието им. С такава маска Фон Тиболт можеше да влиза в стаята, когато си поиска.
Сълзотворен газ и мейс бяха често срещани средства в занаята на Яков. Той се върна до куфарчето си, коленичи и извади една кислородна маска с малка метална кутия кислород. След като си я сложи, се върна до вратата. Отвори я рязко и отстъпи назад.
Силна струя пара изпълни рамката на вратата, после за няколко секунди се разнесе, без да остави никаква следа. Бен-Гадиз почувства съвсем слабо смъдене в очите. Дразнещият ефект не повлия на зрението му, но Яков знаеше, че ако бе вдишал химикалите, които причиниха паренето, дробовете му щяха веднага да се възпалят и той щеше да изпадне в безсъзнание. Това бе доказателството, което търсеше: списъкът на Sonnenkinder бе скрит някъде в стаята.
Той мина покрай един триножник, от който стърчеше цилиндричен контейнер с газ. Влезе в стаята и за да премахне напълно следите от парите, отвори прозореца. Студеният вятър веднага нахлу вътре и развя завесите.
Бен-Гадиз се върна във всекидневната, взе куфарчето, отиде отново в спалнята и започна търсенето. Извади един малък скенер за метал със светеща скала, защото предполагаше, че списъкът се съхранява в огнеупорна стоманена кутия. Първо провери леглото и около него, после тръгна из стаята, като проверяваше всичко подред.
Изведнъж при гардероба стрелката на скалата подскочи. Зеленият лъч попадна на познатите жълти плочки в ръба на вратата.
Беше намерил скривалището.
Отвори вратата, парата нахлу и изпълни гардероба, както преди малко бе станало при рамката на вратата. Само че сега облакът бе по-плътен и по-траен. Ако първото препятствие не бе спряло нападателя, второто съдържаше достатъчно токсини, за да го убие. На най-долния рафт Яков видя куфар от тъмнокафява мека скъпа кожа, но забеляза, че двете основни стени бяха съвършено гладки за разлика от горните и междинните. Това не бе обикновен куфар за багаж — кожата му бе подсилена с метал.
Той провери със зелената светлина за нишки или други знаци, но не откри нищо. Сложи куфара на леглото. Натисна друго копче върху фенерчето и от него блесна силен жълто-бял лъч. Насочи го първо към едната ключалка, после към другата. Те бяха различни и очевидно задействаха различни защитни системи.
Той извади тънък шперц от джоба си и го пъхна в дясната ключалка, стараейки се да държи ръката си възможно най-далеч.
Усети как излиза силна струя въздух, а едновременно с това вляво от ключалката се показа дълга игла. От върха й потече някаква течност и закапа по килима. Яков извади носна кърпа, избърса иглата и с помощта на шперца бавно и внимателно я върна в малкия отвор.
Оставаше му лявата ключалка. Застана от другата страна и повтори операцията с шперца. Ключалката щракна и отново изпусна въздушна струя. Този път вместо игла се изстреля нещо друго и се заби в тапицерията на креслото в другия край на стаята. Бен-Гадиз се втурна към него и освети мястото, където се бе забил върхът. Около него върху плата имаше мокро петно. С тънкото острие на шперца успя да извади върха.
Това бе желатинова капсула със стоманен връх. Така лесно, както се бе забила в креслото, можеше да проникне и в човешко тяло. Бе пълна с някакво силно упойващо средство.
Доволен от успеха си, Бен-Гадиз пъхна капсулата в джоба си, върна се при куфара и го отвори. Вътре имаше метална кутия, прикрепена за стоманата на стената. Бе се добрал до ценната кутия, пазена от алармените системи на няколко смъртоносни трезора и тя вече бе в ръцете му.
Погледна часовника си. Цялата операция бе протекла за осемнайсет минути.
Вдигна металния капак и взе документите. Това бяха единайсет страници, на всяка имаше шест колонки с имена и адреси за свръзка. Всяка съдържаше данни за около сто и петдесет човека, общо това правеше около хиляда шестстотин и петдесет имена.
Елитът на Sonnenkinder. Лидерите на Волфсшанце.
Яков Бен-Гадиз се наведе над куфара и извади оттам камера.
— Vous etes tres aimable. Nous vous telephonons dans une demi-heure. Merci.79 — Кеслер затвори слушалката и поклати глава към Ноъл, който стоеше до прозореца в апартамента си в „Екселсиор“. — Нищо. Майка ти не се е обаждала в „Д’Акор“.