ОСМА ГЛАВА
Ноъл знаеше какво му трябва — специализирана книжарница. Във всеки курортен град има голяма книжарница, която задоволява читателските интереси на туристи от определена националност. Той се интересуваше от Alivraria Alembo — немската книжарница. В хотела му бяха казали, че в нея може да намери всякакви списания, а вестниците пристигали ежедневно с полетите на „Луфтханза“. Точно там Холкрофт би могъл да получи информация. В такава книжарница не може да няма справочници и човек, който да знае нещо за заселилите се в Рио германски семейства. Ако можеше да научи едно-две имена… Точно оттам трябваше да започне.
Книжарницата бе на не повече от десет минути от хотела.
— Аз съм американски архитект — каза той на един от продавачите, който, качен на стълба, пререждаше книгите на най-горния рафт. — Дойдох, за да изследвам баварското влияние върху архитектурата на големите къщи. Имате ли някакви материали на тази тема?
— Не знаех, че това е отделна тема — изненада го продавачът с безукорен английски. — Има няколко къщи в швейцарски стил, алпийски тип, но не бих ги нарекъл баварски.
Шесто правило или може би седмо? Използвай лъжа, която почива на частица от истината само ако си по-компетентен от онзи, когото лъжеш.
— Алпийски, швейцарски, баварски — между тях почти няма разлика.
— Така ли? Мислех, че разликата е значителна.
Осмо или девето правило: не се впускай в спор. Следвай главната цел.
— Право да ви кажа, едно богато семейство от Ню Йорк ми плати да дойда тук и да направя няколко скици. Миналото лято са идвали в Рио. Пътувайки из околността, са били впечатлени от няколко много красиви къщи. Описаха ми ги като баварски.
— Сигурно са излезли извън града в северозападна посока. Там има великолепни къщи. Резиденцията Айзенщат например, но тя е на едни евреи. Невероятна смесица между евреи и маври, стига изобщо да можете да си представите подобно нещо. Разбира се, не пропускайте имението на Граф. Къщата е малко претрупана, но е ефектна. Което е напълно естествено — Граф е милионер.
— Граф ли казахте?
— Да, Морис Граф. Преселник е, но кой от тях не е имигрирал навремето?
— От кои тях?
— Хайде, не се правете, че не разбирате. Готов съм да се обзаложа, че е бил генерал или друга важна клечка във Върховното командване.
— Англичанин ли сте?
— Да.
— И работите в тази книжарница?
— Ich spreche gut Deutsch16.
— Не са могли да намерят германец за тази работа?
— Може би са предпочели човек като мен — каза англичанинът загадъчно.
Ноъл се престори на учуден:
— Защо мислите така?
— Не ми задават много въпроси — каза продавачът и се качи на едно стъпало. Веднага щом американецът си отиде, той слезе от стълбата и я отмести рязко с вид на човек, спечелил една малка победа. Заобиколи бързо куповете с книги от двете страни на пътечката и до един от тях зави така неочаквано, че се сблъска с някакъв мъж, прелистващ книга на Гьоте.
— Verzeihung17 — промърмори продавачът.
— Schwesterchen18 — каза мъжът с гъстите прошарени вежди.
Тази явна обида към неговата мъжественост го накара да се обърне.
— Ти?
— Приятелите на Тинаму са винаги наблизо.
— Да не би да сте го проследили дотук?
— Той не ме усети. Хайде, обадете се.
Англичанинът продължи напред към служебния вход в дъното на книжарницата. Влезе вътре, вдигна телефонната слушалка и набра номера. От другата страна му отговори секретарят на най-влиятелния човек в Рио:
— Домът на господин Граф. Добър ден.
— Нашият служител в хотела заслужава солиден бакшиш — каза продавачът. — Той се оказа прав. Настоявам за разговор с хер Граф. Казах онова, което се бяхме разбрали и прозвуча много убедително. Убеден съм, че той ще позвъни. А сега ми дайте хер Граф, моля.
— Ще му предам каквото имаш да му съобщиш — каза секретарят.
— Не. Искам лично да му обясня една новина.
— За какво става дума? Знаеш, че хер Граф е страшно зает.
— Да речем, че е свързана с един мой сънародник. Така по-ясно ли е?
— Знаем, че е в Рио — вече се свързахме с него. Трябва да направиш нещо повече, ако искаш да си ни полезен.
— Той е все още тук. В книжарницата. Може би иска да разговаряме.
Продавачът чу как секретарят обяснява на някого:
— Актьорът е, майн хер. Настоява да разговаря с вас. В последния един час всичко вървеше по план, но, изглежда, са възникнали усложнения — неговият сънародник е в книжарницата.
Някой друг взе слушалката:
— Какво има? — беше Морис Граф.
— Искам да знаете, че всичко мина според очакваният ни…