— Добър вечер, хер Оберст — поздрави Хелдън. — Надявам се, че не ви накарахме да чакате твърде дълго.
— Добър вечер, Хелдън — отговори старецът и затвори книгата. — Важното е, че сте вече тук, на сигурно място.
Ноъл не свали поглед от него, докато той се подпря на облегалките на инвалидната количка и бавно се изправи. Беше много слаб и висок над сто и осемдесет сантиметра. Той продължи да говори със силен акцент, издаващ аристократичния му немски.
— Значи вие сте младият мъж, който е говорил с госпожица Тенисън по телефона. — Това не бе изречено като въпрос. — Наричат ме Оберст, което значи полковник. Това не отговаря на истинския ми чин, но засега, страхувам се, ще трябва да се задоволите с него.
— Това е Ноъл Холкрофт, американец е. За него ви говорих. — Хелдън се дръпна встрани и показа револвера, който държеше. — Той е тук против волята си. Не искаше да разговаря с вас.
— Приятно ми, господин Холкрофт. — Полковникът кимна и му подаде ръка. — Мога ли да ви попитам защо не желаете да говорите с един старец?
— Не ви познавам — отговори Ноъл, като се опитваше да изглежда спокоен. — Освен това въпросите, които обсъдихме с госпожица… Тенисън… са поверителни.
— Тя на същото мнение ли е?
— Попитайте я.
Холкрофт затаи дъх. Само след секунди щеше да разбере дали е успял да я убеди.
— Да, поверителни са — каза Хелдън, — ако не са блъф, а на мен ми се струва, че не са.
— Разбирам. Но вие трябва да сте абсолютно сигурна, а и аз все още не съм убеден. — Старецът седна отново на мястото си.
— Какво искате да кажете? — попита Ноъл.
— Поверителната информация не ме интересува. Ще трябва обаче да ви задам някои въпроси, а отговорите ви биха могли силно да ни разтревожат. Разбирате ли, господин Холкрофт, вие нямате причина да се страхувате, но ние не знаем дали не представлявате голяма заплаха за нас.
— Но защо? Нито аз ви познавам, нито вие мен. В каквото и да сте въвлечени, то няма нищо общо с мен.
— Всички ние трябва да сме сигурни в това — отвърна старецът. — По телефона сте казали на Хелдън, че въпросът изисква спешни действия, свързан е с голяма сума пари и събитията от преди повече от тридесет години.
— Не биваше да ви казва това — прекъсна го Ноъл. — Дори то е твърде много.
— Сведенията ми се изчерпват с още няколко факта — продължи полковникът. — Че сте се видели със сестра й и се интересувате от брат й.
— Ще ви го повторя — информацията е поверителна.
— И накрая — завърши старецът, сякаш Холкрофт не бе продумал, — че сте искали да се срещнете тайно. Или поне това сте имали предвид.
— Имам съображения за това — отвърна Ноъл. — Но те въобще не ви засягат.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— Позволете ми да обобщя казаното дотук. — Полковникът долепи длани и притисна върховете на пръстите си, а погледът му не се отместваше от Холкрофт. — Спешни действия, много пари, събития отпреди тридесет години, издирване на децата на високопоставена личност от Върховното командване на Третия райх и може би най-важното — тайна среща. Всичко това не ви ли звучи познато?
Ноъл нямаше никакво намерение да потвърждава или отхвърля хипотезите му.
— Не и не знам накъде биете.
— Ще бъда по-ясен. На мен всичко това ми прилича на капан.
— Капан?
— Какъв сте вие, господин Холкрофт? Някой от членовете на „Одесса“30? Или може би войник на „Рахе“?
— „Одесса“?… Или на… какво? — изуми се Холкрофт.
— „Рахе“ — старецът наблегна специално на тази дума.
— Ра-хън? — Ноъл се втренчи в сакатия мъж. — Не разбирам за какво говорите.
Хер Оберст погледна Холкрофт и после отново се взря в Холкрофт.
— Не сте ли чували за тях?
— Само за „Одесса“. Но не знам нищо за… Ра-хън… или както там го наричате.
— Едните вербуват, а другите убиват. Но първите също избиват, а вторите също се занимават с набиране на членове. И „Одесса“, и „Рахе“ преследват деца.
— Преследват деца? — Ноъл поклати глава. — Нямам никаква представа за какво става дума.
Старецът отново погледна към Хелдън, но Холкрофт не разбра какво си казаха с очи. Сетне Оберст прониза с поглед Ноъл, сякаш той бе опитен лъжец, който предстои да бъде изобличен.
— Ще ви попитам съвсем просто — каза старецът. — От онези, които издирват деца на нацисти ли сте? Търсите ги навсякъде и ги убивате за неизвършени от тях престъпления. Убивате невинните за назидание или ги принуждавате да се присъединят към вас. Заплашвате ги с документи, които разкриват бащите им като психопати и чудовища, които ще изобличите, ако откажат да станат ваши членове. Тези са преследвачите на деца, господин Холкрофт. От тях ли сте?