Тя се усмихна в отговор и въздъхна дълбоко.
— Трябваше да оставиш на мен. Френският ти е направо невъзможен.
— Все пак мога да произнеса „Реми Мартен“ — засмя се той и свали ръка от рамото й. — Това беше първото нещо, което научихме в училище.
Отиде да отвори.
След като взе подноса от сервитьора, Холкрофт спря за миг до вратата, за да погледа Хелдън отдалеч. Тя беше затворила балконските врати и гледаше нощното небе. Една недостъпна самотна жена, която се опитваше да се доближи до него. Той го усещаше.
Искаше му се да знае повече за нея. Хелдън беше красива и не можеше да не го съзнава. Интелигентността й беше също безспорна и не подлежеше на коментар. Освен това тя знаеше много тайни начини за оцеляване в престъпния свят, и то не в местен, а в международен мащаб. Действаше бързо и решително. Сигурно много пъти беше използвала секса като средство за постигане на целите си, но според него го бе правила хладнокръвно и пресметливо: „Купувачо, внимавай, ти получаваш само тялото. Мислите са си мои. Няма да узнаеш нито една от тях.“
Тя се обърна към него. Въпреки нежния поглед и топлото излъчване му се струваше все така далечна.
— Приличаш ми на метр д’отел, който ме изчаква търпеливо, за да ме заведе до масата ми.
— Оттук, мадмоазел — каза Ноъл. Занесе подноса на малко бюро в другия край на стаята и го сложи отгоре. — Би ли желала дамата да седне на маса близо до водата. — Той придърпа един шезлонг до стъклените врати, застана срещу нея, усмихна й се и се поклони. — Веднага щом дамата благоволи да седне, брендито ще бъде сервирано и фойерверките ще започнат. Факлоносците в лодките чакат само вас.
— А вие къде ще седнете, мой чаровен garcon46?
— В краката ви, милейди. — Той се наведе, хвана я за раменете и я целуна, като се чудеше дали тя ще го притегли към себе си или ще го отблъсне.
Оказа се неподготвен за онова, което се случи. Устните й, меки и влажни, се разтвориха и поеха неговите. Тя обгърна с длани лицето му. Пръстите й нежно галеха страните, клепачите и слепоочията му. С жадните движения на устните си тя страстно го канеше в себе си. Той я бе прегърнал силно, гърдите й бяха притиснати към него, а краката й се вплитаха в неговите и го възбуждаха.
После стана нещо странно. Тя се разтрепери и впи пръсти зад врата му, сякаш се бе изплашила, че той може да й се изплъзне. Ноъл чу от гърлото й да се изтръгват ридания и усети как конвулсии разтърсват цялото й тяло. Прегърна я през кръста, внимателно отдели лицето си от нейното и я накара да го погледне.
Тя плачеше. Взря се в него за миг и той видя толкова много болка в очите й, че се почувства неканен свидетел на лична драма.
— Какво има? Какво ти е?
— Накарай страха да си отиде — помоли го тя шепнешком, разкопча блузата си и откри гърдите си. — Не искам да бъда сама. Моля те, накарай го да си отиде.
Той я притегли към себе си и притисна нежно главата й към гърдите си. Косата й беше мека и прекрасна. Като всичко у нея.
— Ти не си сама, Хелдън. И аз не съм сам.
Лежаха прегърнати под завивките, тя бе отпуснала глава върху гърдите му. Той повдигаше кичури коса и ги пускаше да падат върху лицето й.
— Нищо не виждам, като правиш така — каза тя през смях.
— Приличаш на овчарско куче.
— Ти ли си овчарят?
— Да, имам си и гега.
— Ужасен си. Ето с тази уста говориш мръсотии. — Тя протегна ръката си и забарабани с показалец по устните му. Той захапа лекичко пръста й и започна да ръмжи.
— Няма да ме уплашиш — прошепна тя, надвеси лицето си над неговото и близна езика му закачливо. — Ти си страхлив лъв. Ревеш, но не хапеш.
Той взе ръката й.
— Страхливият лъв? От „Магьосникът от Оз“ ли?
— Да — отвърна тя. — Много обичах „Магьосникът от Оз“. Гледала съм го десетки пъти в Рио. Тогава започнах да уча английски. Толкова исках да се казвам Дороти. Дори нарекох малкото си куче Тото.
— Трудно ми е да си те представя като малка.
— Е, първо съм била малка. А после съм разцъфнала в цялото си великолепие… — тя млъкна и се засмя. Беше се надвесила над него. Той инстинктивно посегна към лявото й зърно. Тя простена, сложи ръката си върху неговата и отново легна на гърдите му. — Както и да е. Била съм малка. Дори понякога бях много щастлива.
— Кога?
— Когато бях сама. Майка ми държеше да имам самостоятелна стая, по възможност крайна, винаги когато отсядахме в хотел. Тъй като бях най-малка, тя се грижеше брат ми и сестра ми да не ме притесняват с късното си прибиране.
— Сигурно си се чувствала доста самотна…
— О, не! Никога. Представях си как си говоря с моите приятели, седнали по столовете или леглото ми. Бъбрехме с часове и си споделяхме всякакви тайни.