— Където нещо ще се случи със стоката — предположи Кендрик. — Мисля, че това трябва да стане по-скоро в морето, източно от Рас ал Хад.
— И какво точно ще сполети кораба?
— Ще го нападнат пирати — отговори му Синия и се усмихна. — Когато завладеят кораба, ще имат на разположение цели два дена, за да си свършат работата. Няма да бързат, както би им се наложило на летището, където, между другото, Хаменди може и да има свои шпиони.
Появи се задъхан келнер, извини се за бавното обслужване и прокле тълпите от клиенти. Бен Ами поръча кафе с хал9, докато Кендрик гледаше изпитателно експерта по борба с тероризма.
— Казваш „когато завладеят кораба“ — рече Евън. — Ами ако не успеят? Ако екипажът излъчи по радиостанцията само една дума: „Пирати“? Тогава напълно годните за употреба оръжия ще стигнат безпрепятствено до терористите, а Хаменди ще сложи още няколко милиона в джоба си. Не рискуваме ли прекалено много?
— На летището в Маскат рискът би бил по-голям — възрази шепнешком Синия. — Повярвате ми! От години не живеете тук, не познавате обстановката. Не можете от продажни служители! Кой какво внася? Кой колега е получил подкуп, та да го изнудя? Само такива въпроси се въртят в главите им. Нищо не убягва от очите на лешоядите, алчни за пари! А ще се намери кой да им плати, за да разкрият нашата операция… С кораб рискът е значително по-малък послушайте ме!
— Много си убедителен.
— Просто е прав — каза Бен Ами, когато им донесоха кафето.
— Благодаря — добави разузнавачът от Мосад на арабски и плати на келнера, който веднага се понесе към друга маса. — Но естествено вие имате последната дума, Амал Баруди.
— Откъде ще намерим подходящи пирати? — попита Евън.
— Понеже бях убеден, че моят план ще ви хареса — отвърна Синия, без да откъсва очи от лицето му, което ту беше озарен от слънцето, ту бе покрито от сянката на някой минувач, — повдигнах този въпрос пред бившите си колеги от Масадската бригада. Почти всички изявиха желание да участват в акцията. Така както вие мразите Махди, ние ненавиждаме Абдел Хаменди, доставчика на куршумите, които убиват нашите сънародници. Избрах шестима доброволци.
— Само шестима?!
— В акцията не може да участват единствено израелци. Свързах се с други шестима мои познати от Западния бряг… Палестинци, които се отвращават от хора като Хаменди не по-малко от мен. Те също ще се включат в екипа. Но ни трябват още шест души.
— Откъде ще ги вземем?
— От държавата, която ни приюти и ни съдейства. В неин интерес е да ликвидираме Хаменди. Вашият приятел султанът не може ли да ни осигури хора от личната си гвардия?
— Ако не се лъжа, повечето от тях са му роднини — братовчеди.
— Чудесно.
Незаконната търговия с оръжие е сравнително просто нещо, което обяснява факта, че с нея са в състояние да се справят сравнително прости хора от Вашингтон до Бейрут. За тази дейност се искат три неща. Първо: трябва да имаш достъп до тайни авоари. Второ: трябва да намериш посредник, което не представлява никаква трудност — всеки член на ръководството на фирма производителка на оръжия и всеки подкупен служител в съответния отдел на специалните служби могат да посочат името на такъв човек. Естествено, по време на някой делови обед, а не по телефона. Посредникът, от своя страна, урежда сделката и осигурява експортни лицензии, което в Съединените щати означава просто една гаранция, че оръжията ще отпътуват за приятелска страна, а те всъщност някъде по пътя сменят местоназначението си. Третата предпоставка на пръв поглед е най-лесна, но на практика създава трудности заради многообразието на стоката. Става дума за списъка на необходимите видове оръжия и снаряжение, изготвян от купувача. Обикновено клиентите се спречкват помежду си кое оръжие е по-качествено и по-подходящо. Доста хора са ставали жертва на подобни караници.
Затова групата на Кендрик се възползва от организаторските способности и специфичните познания в тази област на Синия. Агенти на Мосад от долината Бекаа му изпратиха списък на предпочитаните от палестинците видове оръжия, които включваха обичайните автомати, гранати, експлозиви и часовникови устройства, надуваеми лодки и друго снаряжение за морски десант, както и подводничарска екипировка за саботажи на кораби и в пристанища. Не бяха забравили и тренировъчни уреди, всевъзможни въжета и въжени стълби за катерене, инфрачервени прибори за нощно виждане, електронно насочвани мини, огнепръскачки и противовъздушни реактивни снаряди. Списъкът беше внушителен и погълна около осемнайсет милиона щатски долара от общата сума от двайсет и шест милиона, които представляваха реалната цена на стоката, струваща на черния пазар двойно повече. Разликата в курса на валутите също оставаше в полза на продавача. И така Синия добави към поръчката три малки китайски танка за „отбрана на командни пунктове“, след което списъкът бе готов и напълно убедителен.