Калейла бързо си проправи път до колата, като разбута полицаите и агентите от бахрейнската тайна полиция, стекли се на местопроизшествието, и халоса по далака някакъв мъж Хвърли се върху разтърсваното от спазми тяло на Кендрик и извади оръжието от куртката. Обясни на най-близкия униформен мъж с дуло, насочено към главата му:
— Казвам се Калейла. Това ти е достатъчно. Този тук ми принадлежи и ще дойде с мен. Разпореди се да ни направят път и ни измъкни, ако ти е мил животът!
Мъжът се втурна в голата стая така възбудено, че затръшна вратата и почти се препъна в тъмното, докато стигне при компютъра. Включи го с разтреперани ръце.
ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ
ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО
ЗАПОЧВАЙТЕ
Нещо се е случило! Пробив или провал, преследвани или преследвачи? Последният доклад е от Бахрейн, но в него няма подробности. Споменава се само, че обектът е много разтревожен и е настоял да замине за там. Дума да няма, или е избягал от посолството, или се е хванал на въдица, или изобщо не е стъпвал в него. Но защо точно в Бахрейн? Голяма бъркотия, сякаш човекът, пратен да следи обекта, нарочно премълчава по свои си съображения нещо. Това обаче е малко вероятно, все пак през последните години се случиха доста неща, а и Конгресът и разните други прокурори могат да го извикат да даде показания.
Какво ли е станало? Какво става? Компютърът иска още и още данни, а аз не мога да му ги осигуря! Вкарам ли някакво име без конкретна информация, той ще ми даде исторически факти, които отдавна са в паметта му и само се осъвременяват. Понякога си мисля, че се надценявам, че зад фактите и вероятностите ми се привиждат призраци.
И все пак съм сигурен, че е той! Компютърът го твърди, а аз му вярвам.
13
Евън се опита да махне бинта, с който бе превързано лявото му рамо, и усети по гърдите си щипене и острата миризма на спирт. Отвори очи и с учудване видя, че седи в някакво легло, облегнат на възглавници. Беше в стаята на жена. Отляво до стената имаше тоалетка с ниско столче, обковано със злато. Пред тройното огледало, обрамчено с малки крушки, имаше какви ли не сиви флакончета с лосиони и парфюми. Френските прозорци до тоалетката, надиплените прозрачни завеси в прасковен цвят и пищните мебели в стил рококо подсказваха, че тук се е трудил скъпоплатен дизайнер. При прозореца в дъното имаше тапициран със сатен фотьойл, а до него — масичка с розов мраморен плот за телефон и списания. Срещу леглото, на около седем-осем метра имаше вграден гардероб с огледални врати. Вдясно при нощното шкафче имаше писалище от слонова кост и табуретка, и тя обточена със златни кантове. До него покрай цялата стена имаше полирано бюро, най-дългото, което Евън бе виждал през живота си: с политура в прасковен цвят, или peche2, както би настоял Мани Уайнграс. Подът беше покрит с мек дебел бял килим, сякаш създаден да гали босите нозе на хората, дръзнали да стъпят върху него. Липсваше само огледало над леглото.
Релефната врата беше затворена и все пак Евън долови зад нея гласове: мъжки и женски. Обърна китката си, за да види колко е часът. Часовника му го нямаше. „Къде ли съм? Как съм попаднал тук? О, Божичко! Шосето при летището…“ Блъсна го кола, всъщност две профучаващи коли. Около него се насъбра тълпа, някой го поведе нанякъде, Евън куцукаше. Азра! Азра го чакаше в хотел „Арадус“… Ами Макдоналд! Беше изчезнал! Господи, всичко се провали! На ръба на паниката, без да забелязва следобедното слънце, което грееше през прозорците, Евън махна завивката и стана от леглото. Запристъпва бавно, несигурно, при всяко движение се мръщеше от болка и стискаше зъби, но все пак можеше да върви и това беше най-важното. Беше гол. Изведнъж вратата се отвори.
— Радвам се, че сте станали — рече мургавата жена.
Кендрик се втурна към леглото и чаршафа с прасковен цвят тъкмо когато тя затваряше вратата.
— Това потвърждава диагнозата на лекаря. Току-що си тръгна. Каза, че имате натъртвания, но от рентгеновите снимки не личи да сте си счупили нещо.
— Рентгенови снимки ли? Къде сме и коя сте вие, госпожо?
— Значи не ме помните?
— Ако това тук — сърдито възкликна Евън и махна с ръка — е любовното ви гнезденце в Бахрейн, уверявам ви, че никога не съм го виждал. Такова чудо не се забравя лесно.