— Господи! — ахна Скофийлд. — Този ад няма ли най-после да свърши?
Звукът на стрелбата в гаража стигна до офиса на мосю Делакроа и Алоишъз Найт се обърна.
Потърси с поглед Скофийлд в преддверието в другия край на тунела.
Нямаше го.
— По дяволите! — изръмжа наемникът. — Този човек не може ли да стои мирен поне пет минути?
И хукна навън.
Оценителят изобщо не си направи труда да вдигне глава.
Субаруто на Скофийлд чакаше пред Заманов на изхода на гаража.
Погледите на двамата мъже се срещнаха.
Изненаданото изражение на руснака бързо се смени с чиста омраза.
— Дай газ! — извика Гант и откъсна Скофийлд от вцепенението му.
Той настъпи педала.
Състезателната кола се понесе напред и скорпионите се пръснаха настрани от пътя й.
Като хвърляше чакъл зад себе си, колата прекоси вътрешния двор на замъка, стрелна се като ракета през гигантския портик и полетя по подвижния мост към сушата.
Дмитрий Заманов се изправи и в следващия момент покрай него профучаха още пет коли: червено ферари, сребристо порше „ГТ–2“ и три жълти спортни автомобила пежо с емблемата на „АКСЪН“ отстрани.
Изпълнителни решения.
В гонитба.
— Мамка му! — извика майорът. — Той е! Скофийлд! Давайте! Бързо! Пипнете го и ми го доведете! Преди Делакроа да получи главата му, ще го одера жив! Лично.
Четирима от хората му се хвърлиха към двата хеликоптера, като оставиха него и другите двама в замъка с главите.
Преследването започна.
Пистата „Уитмор“ (изоставена)
На около шейсет и пет километра западно от Лондон
12:30 местно време (13:30 френско време)3
Трийсет минути по-рано — докато Скофийлд, Гант и Найт пристигаха в крепостта дьо Валоа — Книга II и Майка бяха приземили откраднатия хеликоптер на изоставената писта, на която ги беше оставил Руфъс.
Не очакваха да го заварят там. Той им бе казал, че след като ги свали, ще продължи за Франция, за да настигне Найт.
Но когато кацнаха, видяха „Черния гарван“ в един стар хангар, заобиколен от цивилни полицейски коли със светещи буркани на покривите.
Руфъс тъжно и безпомощно стоеше до самолета си под прицела на шестима облечени в шлифери агенти и взвод тежковъоръжени кралски морски пехотинци.
Майка и Книга бяха заловени още при кацането.
Един от цивилните се приближи към тях. Беше млад, спретнат и държеше мобилен телефон, сякаш разговаряше.
Говореше с американски акцент.
— Сержанти Нюман и Райли? Казвам се Скот Моузли и съм от лондонското бюро на държавния департамент на Съединените щати. Научихме, че помагате на капитан Шейн М. Скофийлд от корпуса на морската пехота, който е преследван в международен лов на хора. Вярно ли е това?
Книга и Майка пребледняха.
— Хм, да… вярно е — потвърди Книга II.
— Властите на Съединените щати научиха за провеждането на този лов на хора. От известната ни за момента информация анализирахме предполагаемата причина за него и стигнахме до заключението, че запазването на живота на капитан Скофийлд е от най-голямо национално значение. Знаете ли къде се намира той?
— Може и да знаем — отвърна Майка.
— Защо увъртате? — попита Книга II. — Разкрийте ни голямата конспирация.
Скот Моузли се изчерви и призна:
— Аз лично не съм запознат с подробностите.
— Уф, я стига! — изпъшка младият сержант. — Трябва да ни кажете нещо повече.
— Моля ви — настоя Моузли. — Аз съм само куриер. Нямам право на достъп до цялата информация. Но повярвайте ми, не съм тук, за да ви преча. Казаха ми само това: човекът или хората, които стоят зад този лов, е в състояние или иска да унищожи Съединените американски щати. Не знам нищо повече… Знам обаче едно: тук съм по личната заповед на президента на Съединените щати и ми е наредено да ви помагам. По всякакъв начин. Където и да пожелаете да отидете. Упълномощен съм да ви дам всичко, каквото ви трябва, за да защитите живота на капитан Скофийлд. Ако ви трябва оръжие, имате го. Ако ви трябват пари, имате ги. По дяволите, ако искате президентският самолет да ви отведе до всяка точка на света, аз съм на ваше разположение.
— Супер… — ахна Майка.
— Как да сме сигурни, че можем да ви вярваме? — поколеба се Книга II.
Скот Моузли му подаде мобилния си телефон.
— Кой е? — попита в мобифона морският пехотинец.
— Сежант Райли? — разнесе се твърд глас от отсрещния край на връзката. Книга II моментално го позна — и се вцепени.
Веднъж се бе срещал със собственика на този глас — по време на инцидента в Зона 7.
3
Въпреки че някои райони във Франция, сред които Бретан, са доста на запад от Лондон, цялата страна попада в един часови пояс, един час преди Англия. — Б.а.