— Тогава аз загубих цяла подводница — прибави адмиралът. — И до ден днешен няма ни вест, ни кост от нея.
„Явно не са забравили за Антарктида“ — помисли си Скофийлд.
Цивилният пристъпи напред. Изглеждаше по-загладен от другите, изразяваше се по-прецизно, по-ясно. Което му придаваше по-опасен вид.
— Мосю Скофийлд, аз съм Пиер Льофевър от Direction generate de la securite exteriure5.
„ГДВС — разбра морският пехотинец. — Френският вариант на ЦРУ. И най-безпощадната разузнавателна служба в света след Мосад.
Върхът.“
— Е, Пиер, какво става? — попита той. — Франция се е съюзила с Великолепната дванайсеторка, така ли? Или само с Джонатан Килиън?
— Не знам за какво говорите — спокойно отвърна Льофевър. — Знаем само онова, което ни съобщи мосю Килиън, и Република Франция вижда тактически преимущества в това да допусне осъществяването на плана на неговата организация.
— Тогава какво искате от мен?
— Искам да ти изтръгна сърцето — заяви генералът.
— А аз искам да ти го покажа — присъедини се адмиралът.
— Моята цел е малко по-практична — невъзмутимо продължи Льофевър. — Желанията на господа военните ще бъдат удовлетворени, естествено. Но не преди да отговорите на някои мои въпроси, нито преди лично да се уверим в изпълнението на плана на мосю Килиън.
Цивилният остави куфарчето си на една недалечна маса, отвори го… и показа метално устройство, голямо колкото книга.
Приличаше на миникомпютър, но с два екрана: един голям тъчскрийн в горната половина и по-малък продълговат дисплей в долната. На горния се виждаха червени и бели кръгове. До по-малкия екран имаше нещо като телефонна клавиатура с десет цифри.
— Капитан Скофийлд, позволете ми да ви представя системата за сигурност СинкЛок седем — каза Льофевър. — Искаме да видим как я изключвате.
Крепостта дьо Валоа
Бретан, Франция
26 октомври
16:00 френско време (10:00 ИСВ САЩ)
Замъкнаха Либи Гант в мрачната подземна яма.
Окървавена, ранена и почти в безсъзнание, тя забеляза кръглите каменни стени и басейна с приливна морска вода, който заемаше по-голямата част от площта й. Водата, в която плуваха две гладни акули.
Туп.
Дървената стега падна върху шията на Гант и обездвижи главата й.
Въоръженият мъж, който я пазеше, щракна ключалката. Тя никога не го беше виждала: имаше морковеночервена коса, блуждаещи черни очи и изключително грозно мишо лице.
Внушителният силует на гилотината се издигаше над нея — и главата й бе заключена на пет метра под увисналия във въздуха нож.
Гант сбърчи лице. Едва беше успяла да коленичи. Раната от трасиращия куршум я изпълваше с пареща болка.
До мъжа с мишото лице стоеше един от ловците на глави — заместникът на Седрик Уексли, побъркан бивш кралски морски пехотинец, казваше се Дрейк. Беше насочил срещу Гант автомат „Щайер-АУГ“.
Носеше странно яке — черно, снабдено с всевъзможни чудновати устройства като миниакваланг и катераческо снаряжение.
Якето на Найт.
Това я накара да вдигне поглед.
И го видя.
На пет метра пред нея — на каменна платформа, с крака вече на пет сантиметра под водата, с мъчително стиснати клепачи, тъй като му бяха взели кехлибарените очила, опрял гръб в заоблената каменна стена на ямата, с оковани китки и празни кобури — стоеше Алоишъз Найт.
Над ямата отекна глас.
— „Развива се, развърта се спиралата, соколът вече губи соколаря. Оста не стяга. Всичко се разпада. Анархия се плисва над земята…“ Йейтс, струва ми се.
Джонатан Килиън се появи на балкона — придружаван от ловеца на глави Седрик Уексли.
Килиън погледна Ямата на акулите като римски император — Колизея и очите му попаднаха върху Гант на петнайсет метра от него.
— Анархия се плисва над земята, лейтенант Гант — любезно каза той. — Трябва да отбележа, че ми харесва как звучи. А на вас?
— Не. — Гант простена от болка.
Нямаше нужда да повишават глас. Думите им отекваха в Ямата.
— А, капитан Найт — продължи Килиън. — Действията ви ми се струват извънредно смущаващи. Ловец на глави с вашата слава — да пречи на лова? Може да има само едно заключение: за това ви се плаща.
Найт само отвърна на погледа на младия милиардер, без да каже нищо.
— Не ми е приятна мисълта, че някой иска да осуети плановете на Съвета. Кой ви плаща, за да защитавате Скофийлд, капитан Найт?
Черния рицар мълчеше.
— Благородно мълчание. Както се очакваше. Може би, когато ви изтръгнат езика от устата, ще ви се иска сега да сте проговорили.