6
Валери беше прекарала първите години от живота си в Тремеван, селце на няколко километра северно от Гингамп. През седемдесетте години и в началото на осемдесетте правителството и местните общини имали амбицията да превърнат Бретания в крупен център за производство на свинско месо, способен да съперничи на Великобритания и Дания. Насърчавани да развиват интензивни производствени единици, младите скотовъдци — към които се числеше и бащата на Валери — задлъжнели сериозно към „Креди Агрикол“42. През 1984 година цените на свинското започнали рязко да падат; Валери била на единайсет години. Била послушно момиченце, по-скоро саможиво; била добра ученичка; готвела се да започне пети клас в колежа в Гингамп. Брат й, също добър ученик, бил току-що издържал матурата си и приет в подготвителен клас43 със специалност агрономство в лицея в Рен.
Валери си спомняше Бъдни вечер на 1984-та; баща й прекарал целия ден със счетоводителя на Националната федерация на земеделските синдикати. През по-голямата част от коледната вечеря той мълчал. На десерта, след две чаши шампанско, се обърнал към сина си. „Не мога да те посъветвам да наследиш фермата — казал той. — Вече двайсет години ставам в ранни зори и приключвам деня си в осем или девет вечерта; всъщност майка ти и аз не сме излизали никога в отпуска. А ако я продам сега — с цялата техника и оборите — и инвестирам в недвижими туристически имоти, ще прекарам остатъка от дните си на припек по плажовете.“
През следващите години цената на свинското продължила да пада. Имало гневни и безнадеждни протестни манифестации на скотовъдците; тонове течна тор се излели върху еспланадата на Инвалидите, няколко прасета били заклани пред Двореца на Бурбоните44. В края на 1986-а правителството постановило да се вземат спешни мерки за подпомагане, след което изработили план за насърчаване на скотовъдството. През април 1987 година бащата на Валери продал предприятието си — за малко повече от четири милиона франка. С получените от сделката пари си купил един голям апартамент в Сент-Ке-Портрийо, в който заживял, и три гарсониери в Торемолинос; останал му един милион, който вложил в няколко SICAV45; дори успял — това било негова детска мечта — да стане собственик на малка платноходка. Подписал договора за продажба с тъга и с известно отвращение. Новият стопанин бил млад, двайсет и три годишен човек, неженен, родом от Ланион, току-що завършил висшето си образование на агроном; той все още вярвал в плановете за насърчаване на селското стопанство. Бащата бил на четирийсет и осем години, жена му на четирийсет и пет; били посветили най-хубавите години от живота си на едно безнадеждно предприятие. Живеели в страна, където капиталовложенията в производството не носят никаква реална печалба в сравнение със спекулативните инвестиции; най-сетне се убедили в това. Още през първата година наемите от гарсониерите му докарали доход, по-голям от получения през всичките му трудови години. Започнал да решава кръстословици, изкарвал платноходката си в залива, понякога участвал в риболова. Жена му свикнала по-лесно с новия им живот и му била от голяма помощ — почувствала отново желание да чете, да ходи на кино, да излиза.
43
Подготвителните класове във Франция подготвят студентите за конкурси в елитни университети и висши институти и се зачитат за първа година следване в системата на висшето образование. — Б.пр.
45
Дружество за инвестиции с променлив капитал (Sociétés d’Investissement à capital variable, фр.) — Б.пр.