Когато излязох за вечеря, нощта бе паднала; гирлянди от разноцветни крушки се гонеха между къщите. Значи в селото имаше електричество, отбелязах аз; просто не бяха сметнали за нужно да го прокарат в стаите. Спрях за малко и се облегнах на парапета, за да разгледам реката; луната беше изгряла и се отразяваше във водите й. Отсреща смътно се очертаваше джунглата; от време на време оттам се надигаше прегракналият крясък на нощна птица.
Във всяка, наброяваща най-малко трима души, човешка група се наблюдава една явно спонтанна тенденция към делене — на две враждебни подгрупи. Вечерята беше сервирана насред реката върху специално приспособен понтон; този път бяха приготвили за нас две маси за по осем души. Еколозите и натуропатите се бяха вече настанили на едната; бившите месари, за момента малко изолирани, на втората. Какво ли е могло да предизвика разрива? Може би обедното обсъждане на масажите, което в крайна сметка не бе протекло добре. Във всеки случай още от сутринта Сюзан, строго облечена в бяла ленена туника и панталон — скроени, сякаш за да подчертаят изпитите й форми, — беше избухнала в смях при вида на роклята на цветя на Жозет. Разпределението беше явно започнало. Малко подличко забавих крачка, за да може Лионел — моят съсед в самолета, а сега и по бунгало — да ме задмине. Изборът му беше направен много бързо, почти несъзнателно; нямах дори впечатлението, че е избор по лични симпатии; беше по-скоро вид класова солидарност или (тъй като той работеше в GDF52, т.е. беше чиновник, докато другите бяха бивши дребни търговци) солидарност на ниво образование. Рьоне ни посрещна с видимо облекчение. В решението ни на този етап от настаняването всъщност нямаше нищо окончателно — присъединявайки се към другите, ние щяхме явно да потвърдим изолацията на бившите месари; докато всъщност онова, което правехме, беше да уравновесим масите.
Бабет и Леа пристигнаха малко по-късно и се настаниха без колебание на съседната маса.
Доста след това — вече бяха сервирали предястията — се появи Валери в края на понтона; тя се огледа нерешително. На съседната маса имаше две места, до Бабет и Леа. Тя се поколеба още малко, нервно потръпна, приближи се и седна от лявата ми страна.
Жозиан беше посветила по-дълго време от обикновено, за да се приготви; сигурно й е било трудно да се гримира на светлината на свещите. Черната й кадифена рокля не беше лоша, доста деколтирана, но не прекалено. Тя също се спря за кратко, после се приближи и седна срещу Валери.
Робер пристигна последен, с леко колеблива походка — сигурно беше пил преди вечерята, видях го с бутилка „Меконг“. Той се отпусна тежко на пейката отляво на Валери. Кратък, но зловещ вик се надигна от джунглата; вероятно някой малък бозайник бе изживял току-що последните си мигове.
Сон мина по масите, за да провери дали всичко е наред, дали сме добре настанени. Тя вечеряше отделно с шофьора — твърде недемократично разпределение, което още на обеда бе предизвикало неодобрението на Жозиан. Мисля, че всъщност така й беше по-удобно, макар да нямаше нищо против нас; колкото и да се стараеше, дългите разговори на френски явно й понатежаха.
На съседната маса разговорът бълбукаше весело — за красотата на мястото, щастието да си сред природата, далеч от цивилизацията, основните ценности и т.н. „Върхът е — потвърди Леа. — Видяхте ли, в сърцето на джунглата сме… абе, просто да не повярваш.“
Ние срещахме повече трудности в намирането на общ терен. Срещу мен Лионел ядеше спокойно, без да възнамерява да направи ни най-малко усилие. Аз се оглеждах нервно встрани. В даден момент забелязах дебел мъж с брада да излиза от кухнята и да наставлява грубо келнерите; не можеше да бъде никой друг освен прословутия Бертран льо Моал. За мен единствената му заслуга досега беше, че беше научил карените как се прави месо с картофи „Дофине“. Беше превъзходно; свинското беше отлично изпечено, едновременно хрупкаво и крехко. „Липсва му само малко вино…“ — изрече Рьоне с тъга. Жозиан сви устни с презрение. Какво мисли за френските туристи, които не могат да пътуват без виното си, беше просто излишен въпрос. Доста несръчно Валери пое защитата на Рьоне. При тайландската кухня, каза тя, човек не чувства нужда от него, но в случая малко вино би било напълно оправдано. Самата тя пиела само вода.