— Когато пътуваш в чужбина, то е, за да ядеш местна кухня — отсече Жозиан — и да се съобразяваш с местните обичаи!… В противен случай по-добре си стой вкъщи.
— Съгласен съм! — викна Робер и прекърши устрема й. Тя млъкна и го изгледа злобно.
— Малко е прекалено люта понякога… — призна срамежливо Жозет. — На вас това май не ви пречи… — каза тя, обръщайки се към мен, вероятно за да смекчи атмосферата.
— Не, никак, обожавам я. Колкото е по-люта, толкова повече ми харесва. В Париж ям непрекъснато китайска кухня — отвърнах припряно. Така разговорът успя да се прехвърли върху китайските ресторанти, които бяха наводнили Париж напоследък. Валери ги одобряваше за обяд — не били никак скъпи, много по-добри от fast-food53 и вероятно много по-здравословни. Жозиан нямаше мнение по въпроса, в предприятието й имало стол; що се отнася до Робер, той счете най-вероятно темата под неговото достойнство. Накратко, нещата се развиха що-годе спокойно до десерта.
Всичко започна от оризовия сладкиш. Беше с тънка заливка от жълтък и масло, ароматизиран с канела — оригинална рецепта, струва ми се. Хващайки бика за рогата, Жозиан реши да постави въпроса за сексуалния туризъм. За нея това било абсолютно отвратително; друга дума нямало. Било скандално, че тайландското правителство толерира такива неща, международната общност трябвало да се мобилизира. Робер я слушаше с иронична усмивка, която не предвещаваше нищо хубаво. Било скандално, но не било изненадващо, продължи тя; трябвало да се знае, че голяма част от тези заведения (бордеи, другояче не можели да се нарекат) били всъщност собственост на генералите; ясно с какви протекции се ползвали.
— Аз съм генерал… — прекъсна я Робер. Тя остана с отворена уста, долната й челюст висеше жалко. — Не, шегувам се — отрече той с лека гримаса. — Дори не съм бил войник.
Това, изглежда, никак не я развесели. Нужно й беше малко време, за да се съвземе, но поде с удвоена енергия:
— Срамота е, че е разрешено на някакви затлъстели пръчове да идват тук и да се възползват от мизерията на тези момичета. Трябва да се знае, че всичките са от северните или североизточните провинции — най-бедните райони в страната.
— Не всички, има и от Банкок.
— Това е сексуално робство! — изрева Жозиан, която не го беше чула. — Друга дума просто няма!…
Аз леко се прозях. Тя ми хвърли мрачен поглед, но продължи, призовавайки всички за свидетели: — Не намирате ли за скандално това, че всеки затлъстял пръч може да си позволи да се чука с деца срещу залък хляб?
— Е, чак срещу залък хляб — протестирах скромно аз. — Лично аз платих три хиляди бати, това е горе-долу цената и във Франция.
Валери се извърна и ме погледна учудено.
— Платили сте малко скъпо — отбеляза Робер. — Но ако момичето си е струвало…
Жозиан се разтрепери от главата до петите, започваше малко да ме тревожи.
— Така ли! — изписка тя пронизително — А на мене ми се повръща от това, че някоя дебела свиня може да плати, за да навре оная си работа в някое дете!
— Не сте длъжна да ми светите, скъпа госпожо… — отговори й той спокойно.
Тя стана разтреперана с чинията ориз в ръка. На съседната маса всички разговори бяха секнали. Помислих, че ще запокити чинията в лицето му и, струва ми се, само някакъв остатък от шубе я възпря. Робер я гледаше изключително сериозен, мускулите под полото му се бяха изопнали. Нямаше вид на човек, който прощава, идеално си го представях как я шамаросва. Тя трясна върху масата с все сила чинията си, която се счупи на три, обърна се и изчезна в нощта, ситнейки бързо по посока на бунгалата.
— Тссс… — процеди сдържано той.
Валери беше заклещена между него и мен; той се надигна галантно, обиколи масата и седна на мястото на Жозиан, в случай че и тя пожелаеше да напусне масата. Тя обаче не направи нищо такова; в този момент келнерът донесе кафето. След като изпи две глътки, Валери се обърна отново към мен.
— Вярно ли е, че сте платили за момиче?… — попита ме внимателно тя. Тонът й беше заинтригуван, но лишен от откровен упрек.
— Те съвсем не са чак толкова бедни, тези момичета — добави Робер, — могат да си позволят мотори и скъпи дрехи. Има и такива, които си правят пластични операции на гърдите. Никак не е евтино да си направиш пластична операция на гърдите. Е, помагат и на родителите си… — добави замислено той.