— По такъв начин — резюмира разказа си Денис, — като работни могат да се приемат три версии. Първата е най-мрачна. Момичето е убито, а тялото му са го скрили някъде. Ако е бил някакъв маниак, не можем да предприемем нищо, докато не се появи тялото. Ако този идиот е някой от познатите на Вера — ще го намерим. Втората версия — момичето е отвлечено с цел откуп. Но тогава е неразбираемо защо похитителите досега мълчат. Всяко тяхно забавяне в такъв момент би било пагубно. Бащата може да се паникьоса, да привика милицията и така нататък. Общо взето, ще се създаде нежелателна суматоха. Въпреки това не бива да се изключва и тази версия. Бащата е влиятелен и богат човек. Третата версия не ми се струваше достатъчно основателна, докато Макс не потвърди, че момичето наистина е талантливо…
— Така е — кимна Макс. — Наистина досега не е направила нищо значително, но е важен самият подход. Тя никога не минава по вече прокарани пътища, винаги търси свои собствени. Това й помага да намери оригинални и непредсказуеми решения.
— Точно за това говоря — продължи Денис. — В днешно време един талантлив програмист е далеч по-полезен от когото и да било.
— Може ли да се окаже, че Вера е била отвлечена, за да използват таланта й по пряко предназначение? — избоботи Володя Демидов.
Денис сви устни.
— Не бих казал, че влизането в чужда база данни е прякото предназначение на един програмист.
— И въпреки това повечето от талантливите програмисти с това си осигуряват живота — отбеляза Сева Голованов. — Напълно е възможно да са използвали Вера като хакер. Затварят я в някаква стая, слагат й компютър с интернет връзка и я принуждават да работи. Ако момичето наистина е отвлечено. На тази възраст хлапетата често бягат от къщи. Как ти се стори Акишин?
Денис Грязнов потри с пръст челото си и каза:
— Външно е доста неприятен субект. Лицето му е прекалено… нервно. Като след контузия. Устните му непрекъснато се движат, дори когато Акишин мълчи. А иначе… — той сви рамене. — Напълно нормален човек.
— Какво знаем за жена му? — попита Филя.
— Разговарях с нея — отвърна Денис. — Татяна Олеговна Акишина е интересна жена. Първо, много е красива…
— Ясно е на кого прилича дъщерята — забеляза Филя.
— Второ, тя се държа далеч по-спокойно от мъжа си. — Денис отново потри с пръсти чело и замислено изрече: — Да, доста сложна жена. От нея се излъчва някаква сила. Вероятно е и много добра актриса. Все пак усещах, когато ме разиграваше, но, общо взето, имам богат опит. Обаче съм сигурен, че пред другите всичките й трикове минават незабелязано.
— В какви моменти ти се стори, че фалшиви? — попита Сева Голованов.
— Когато казваше, че семейството им е много сплотено. И когато твърдеше, че никога не са имали конфликти помежду си. Акишини имат и син — Артур. Двадесетгодишен, студент в МГУ3. Не успях да поговоря с момчето, беше на лекции. Възнамерявам да го направя утре. Между другото, днес вечерта имам среща с приятелката на Вера. Надявам се, че тя ще знае нещо повече за „извънсемейния“ живот на Вера Акишина.
— Това се подразбира — съгласи се Сева. — Тогава очертавай фронта на работата и да се захващаме.
— Окей! — кимна Денис. — Та така…
Съвещанието продължи още час, след което колегите пиха по още една чашка кафе и се заеха с работа — всеки със своята.
3.
Денис се срещна с Ина Шилова, най-добрата приятелка на Вера Акишина, в първи хуманитарен корпус на университета, в библиотеката. Забелязал слабичкото, късо подстригано тъмнокосо момиче с червен пуловер, той се отправи към нея, лавирайки между редиците от маси, зад които унило бяха залегнали зад учебниците си студентите.
Мястото до Ина бе свободно. Денис седна и надникна в разтворената книга, която четеше момичето.
„Ако в някой човек се всели Дева Граха, то неговото лице напомня разцъфнал лотос; той има добър поглед; никога не е зъл или мълчалив; потта, изпражненията и урината му се отделят в малки количества…“
Момичето се откъсна от четивото си и погледна недоволно към Денис.
— Вие ли сте Ина Шилова? — шепнешком попита той.
Лицето на момичето се успокои. Тя се усмихна приветливо.
— Точно така. А вие би трябвало да сте Денис Андреевич.
— Същият — кимна Грязнов. — Мога ли да знам що за ужаси четете?