Прекрачих дупката, където трябваше да бъде второто стъпало и почуках. Нямаше как да позвъня. Никой не отговори. Натиснах дръжката на вратата. Никой не си бе направил труда да заключи. Отворих и влязох. Обзе ме неприятното предчувствие, че вътре ще сваря нещо ужасно.
Светеше слабата крушка на един олющен лампион със скъсан хартиен абажур. В стаята имаше канапе, покрито с мръсно одеяло, стар плетен бамбуков стол, стол-люлка и маса с изцапана мушама. На масата до една кафена чаша беше разтворен брои на „Ел Диарио“, вестник, излизащ на испански, имаше още чинийка, пълна с фасове, мръсна купа и едно малко радио, от което се разнасяше музика. Музиката спря и някакъв говорител започна да бръщолеви реклами на испански. Загасих радиото. Тишината се спусна в стаята като разпран чувал с перушина. После иззад една полуотворена врата се чу тиктакането на будилник. Издрънча синджир, нещо изпърха и някакъв дрезгав глас избърбори: Quien es? Quien es? Quien es?7. А след това сякаш ядно закряскаха маймуни. После отново настъпи тишина.
От голяма клетка в ъгъла се бе вперило в мен кръглото сърдито око на един папагал. Той запристъпя боязливо по пръчицата си и стигна до самия й край.
— Amigo — казах аз.
Папагалът нададе безумен писклив кикот.
— Мери си думите, братле! — казах. Папагалът се премести заднишком до другия край на пръчката, клъвна нещо от една бяла чашка и с презрение отърси овесената каша от клюна си. В друга чашка, цялата изплескана с овесена каша, имаше вода.
— Бас държа, че нямаш никакви хигиенни навици — казах.
Папагалът се облещи насреща ми и се размърда. Обърна глава и ме загледа с другото си око. После се наведе напред, разпери опашката си и потвърди думите ми.
— Necio! — изписка той. — Fuera!8
Някъде капеше вода от повреден кран. Будилникът продължаваше да тиктака. Папагалът имитира тиктакането като с усилвател.
— Хубавец! — казах аз.
— Hijo de la chingada9 — отвърна папагалът. Ухилих му се подигравателно, бутнах полуотворената врата и се озовах в нещо, което трябваше да представлява кухня. Линолеумът пред мивката беше протрит и се виждаха дъските. Имаше ръждива газова печка с три котлона, полица, на която бяха струпани съдове, будилникът също беше там, а в ъгъла, върху някаква поставка, бе закрепено казанче за топла вода — от ония вехтории, дето гърмят, защото нямат предпазна клапа. Тясната врата, водеща към задния двор, беше затворена, а ключът стоеше в ключалката, имаше и малко прозорче, също затворено. От тавана висеше гола крушка. Самият таван беше напукан и нашарен от влагата. Зад мен папагалът пристъпваше напред-назад по пръчката си и от време на време издаваше отегчен гърлен грак.
Върху ламаринената плоскост до мивката бе захвърлено късо парче гумен маркуч, а до него стъклена спринцовка с натиснато докрай бутало. В мивката се търкаляха три тънки и дълги шишенца, а до тях три коркови тапи. И преди бях виждал такива шишенца.
Отворих вратата към задния двор, излязох и се запътих към благоустроения клозет. Имаше наклонен покрив, бе висок около два и половина метра отпред и по-малко от метър и половина в задната си част. Вратата се отваряше навън, тъй като беше прекалено тесен, за да се отвори накъдето и да било другаде. Беше заключено отвътре, но ключалката беше стара. Лесно се справих.