Мейсън затвори телефона и се върна в библиотеката. Дънкън, с подозрителен поглед, святкащ под гъсти надвиснали вежди, нетърпеливо местеше пурата от единия до другия ъгъл на устата си.
— Мисля — изпъчи се той, — че работата може да се уреди. Моят клиент смята, че мистър Кент вероятно съвсем несъзнателно е допуснал ценни качества на производството им да станат достояние на други, без да е консултирал партньора си; че патентът е цен…
— Забравете ги тия — прекъсна го Мейсън, — вие повторихте това най-малко пет пъти, откакто задочна това съвещание.
Дънкън отметна така главата си, че да изстреля към Мейсън святкащ поглед през долните полукръгове на очилата си.
— Не ми харесва тонът ви, а също и коментариите — отбеляза той.
Мейсън се изсмя насреща му без нито думичка.
— Клиентът ми е готов да подпише генерално освобождаване, ако получи допълнително десет хиляди долара — обяви мрачно Дънкън.
Кент поиска да каже нещо, но Мейсън го усмири с жест и отговори:
— Трябва да обсъдя предложението ви с клиента си.
— Много добре. Значи ли това да ви оставим сами?
— Не бихме стигнали веднага до някакво решение. Има да разискваме доста. Ще се срещнем утре вечер по същото време.
— Но аз мислех, че бързо ще приключим всичко по приятелски — запротестира разочарован Дънкън.
Мейсън не отговори. След кратко, неловко за Дънкън мълчание, той унило промърмори:
— Добре. Ако това е всичко, няма друга алтернатива, освен да чакам.
— Това е всичко — отсече Мейсън.
Дънкън се запъти бавно и важно, спря на прага на вратата за толкоз, колкото да каже „лека нощ“ с глас, неспособен да скрие разочарованието му и като пропусна Мадъкс пред себе си, хлопна вратата леко.
— За бога, Мейсън. Искам всичко да се уреди — извика Кент. — Парите не значат много за мен, но както знаете, искам нещата ми да бъдат поставени в необходимия добър ред и…
— Добре — прекъсна го Мейсън. — Сега ще ви кажа нещичко. Мадъкс е мошеник. Утре ще заведем дело срещу него на основание, че ви е измамил, като се е представил за изобретател и собственик на така наречената Мадъксова машина за поправка на клапани. Той не е нито собственикът, нито изобретателят. Сдобил се е с модела, като е измамил един човек на име Фог, който е истинският изобретател. Ще потърсите пълна сметка, а също и да се определи пълномощник за предприятието в Чикаго и така се оказвате в позиция да изхвърлите и Мадъкс, и Дънкън с главата надолу.
— Искате да кажете, че Франк не е изобретил тази машина?
— Точно така. Цялото му деяние е кражба.
— О, по дяволите! Ще повикам да го арестуват. Ще го наредя аз. Ще ида при него ей сегичка и…
— Оставете всичко това — пресече Мейсън възбудата му. — Длъжен сте да обмислите много по-важни неща. Мисис Фог съди Мадъкс в Чикаго. Стреми се да го открие и му връчи призовка. Той е тук с цел да пипне от вас каквото може и като грабне парите, да изчезне. Ако му разкриете това, мисис Фог никога не ще може да го представи на съда. Трябва да го мотаете и задържате тук, докато му връчат призовката по делото на Фог. Освен това има да се справяте и с други неща. Вашата бивша съпруга е изхвърлила на боклука адвокатите си от Санта Барбара и е наела тук, в Лос Анжелос, други. На тях им е необходимо известно време, докато влязат в крак и се заемат с работата. Предварителното решение на съда в Санта Барбара е влязло в сила на днешния ден преди една година. Утре сутринта мога да се явя в съда, ако успея да пристигна преди нейния адвокат, и да получа окончателното решение за развода. Щом като се сдобия с него, веднага можете да се ожените.
— Как? Не трябва ли да се изчакат трите дни, предвидени от закона?
— Да, в този щат, но не и в Аризона. Трябва ми пълномощно от вас, за да получа окончателното постановление за развода. Вие с мис Мейз отлетете със самолет до Юма и чакайте да ви телефонирам, че окончателното решение е издадено. Тогава се оженете. Този брак ще бъде законен.
— Необходимо ли е да се действува толкова бързо? Не може ли да се почака, докато мис Мейз се приготви и…
— Как не можете да разберете! — Мейсън почти му изкрещя. — В момента, в който мисис Дорис Кент направи писмена декларация, че сте се сдобрили, вече не можете да встъпвате в брак, докато всичко не се преразгледа и пререшава отново. Ако обаче успеете да я изпреварите, позицията ви е неуязвима.
Кент скочи и се запъти към вратата.
— Хайде Хелън! Обади се веднага да ангажираш места за самолета!
В следния миг те напуснаха заедно стаята.
— Е, Джим, какво мислиш за него? — обърна се Мейсън към д-р Келтън.
Докторът замислено изпусна облак дим от пурата си и промълви: