— Проклет да съм, ако зная. Този негов номер е симулация.
— Имаш предвид гърчовете?
— Да.
— Тогава това не са признаци на нервно разстройство?
— Не. Известни контракции на асоциирани мускулни групи, повтарящи се неволево и периодично, съставляват заболяване, общоизвестно под названието тик. Като изключим формата на тригеминална невралгия, дължаща се на дегенеративни изменения в сетивния лицев нерв, наречен троичен, тиковете не са болезнени. Но това не е тик. Наблюдавах го внимателно и бих се заклел, че ни разиграва симулация.
— Но защо му е на Кент да симулира нервно разстройство? Бори се срещу твърдението на жена си, че е побъркан. Мъчи се да докаже, че е съвсем нормален. Затова ме накара да доведа тук и теб.
Д-р Келтън поклати замислено глава.
— Значи той пожела да доведеш лекар да го наблюдава?
— Да. Струва ми се, че племенницата има пръст в това внушение, но предложението дойде от негова страна.
— Накарал те е да ме доведеш тук, за да направи демонстрация. Както повечето симуланти той надценява възможностите си да измами лекаря. Твърде вероятно е да заблуди домашния си лекар, но тези представления не могат да минат пред специалист психиатър.
— Какво цели тогава?
Келтън сви рамене.
— Що се отнася до сомнамбулизма, значи ли той нещо?
— Искаш да кажеш като симптом на умствено разстройство?
— Да.
— Не. Сомнамбулизмът се дължи обикновено на някаква емоционална задръжка, затормозеност, своето рода асоцииране на идеи у индивида. Това не е проява на умопобърканост. По-близо е до известен тип самовнушение, аутохипноза от подсъзнателен тип.
— Стават ли сомнамбулите по-активни при пълнолуние?
— Да.
— Защо?
— Казано откровено, Пери, не ни е известно.
— Ето ти, значи, нещо ново — засмя се Мейсън. — Клиент те наема да докажеш, че не е побъркан, а се прави на луд.
— А да не говорим — вметна сухо Келтън — за милия му навик да обикаля нощем из къщата с голям готварски нож в ръка.
ГЛАВА V
Люсил Мейз, слаба жена с дълги крайници и стройна фигура, посрещна с открити очи преценяващия поглед на Пери Мейсън.
— Аз съм медицинска сестра — представи се тя, — мистър Кент е с двадесет години по-възрастен от мен. Естествено хората считат, че се свързвам с него заради парите му но не е така. Искам да ви уверя лично, че съм готова да подпиша всякакъв документ, който да гарантира моята материална незаинтересованост към него.
— Благодаря ви — поклони се леко Мейсън. — Доволен съм, че ми се предостави възможност за този разговор. Между другото, разисквали ли сте тези проблеми с мистър Рийз?
— Не — усмихна се тя. — Той не ме обича. Страда от хипохондрия и не харесва хора, които не го глезят. Харис, богатият годеник на Една, му угажда винаги. Ето на, и тази вечер той започна да капризничи, като настояваше, че в спалнята му става течение. Харис веднага се съгласи с него, разтича се и уреди така нещата, че Рийз и Мадъкс да разменят стаите си. Това не ще се понрави на мистър Кент, когато узнае. Толкова пъти съм му повтаряла да не се подвежда от въображаемите му оплаквания.
— Кент не знае ли за смяната на стаите?
— Не. Случи се точно след вечеря. Питър бе на телефона, а всички останали бяха там и…
Вратата се отвори внезапно и Кент нахлу в стаята. Като обхвана с ръка Люсил през кръста, той предложи:
— Ако идем веднага в солариума, ще бъдем навреме за напитките. Харис тъкмо приготвя един от прочутите си коктейли.
— Много добре — кимна в съгласие мис Мейз, но очите й бяха спрени върху Мейсън. — Исках само да ви изложа лично позициите си, мистър Мейсън.
Мейсън поклати одобрително глава и се обърна към Кент.
— Налага се веднага да изготвя пълномощно и да го подпишете. Ще ми е нужно за получаване на окончателното решение за развода. Също така трябва да изпратя някого в Санта Барбара, за да смени моя човек, който държи под наблюдение Дорис Съли Кент.
Питър посочи с ръка към една врата, водеща към свързано с библиотеката помещение, откъдето се чуваше весел смях.
— По-напред искам да ви представя племенницата си и Джери Харис, младежа, за когото е сгодена. Той е готов да стори всичко в наша услуга.
Мейсън кимна и заобиколен от останалите, влезе в съседната стая. В единия от ъглите й бе уреден бар, зад който млад усмихнат гигант разбъркваше коктейл. Една Хамър, подпряла крак на парапета, тъкмо се осведомяваше:
— Изглежда, че вече е готов?
На другия край на бара Хелън Уорингтън, секретарката, явно в добро настроение, приготвяше чашките.
— Не — каза младежът зад бара, — не изглеждаш достатъчно пияна. Ако трябва да изиграем този номер и…