— Мистър Пезли ви търси, мис Уорингтън. Кент внезапно излезе от пристъпа.
— Чуйте — извърна се той, — нито думичка на Боб Пезли!
— Правилно — отбеляза Хелън, — освен ако се наложи да тръгна.
— И аз настоявам да тръгнеш — сприхаво се намеси Една, — в края на краищата това ще е цяла нощ път.
— Кажи на Пезли — инструктира я Кент, — че заминаваш по моя работа. Не споменавай за колко време и къде. Настоявай да те извини.
— И нито дума, с кого ще пътуваш — засмя се Харис. — Ще ме заколи. Е, добре, щом аз ще шофирам, трябва да съм трезвен, но няма причина, вие, хора, да не обърнете по една чаша от известния Харисов коктейл за изпращане.
— Да — каза Една, — дайте една и на Боб. Тя ще го успокои. — В тона й се долавяше язвителна нотка.
— Поканете мистър Пезли — обърна се към слугата Хелън.
След малко в стаята влезе млад човек, на около двадесет и пет години с приведени рамене и направи с глава лек, неадресиран поклон.
— Добър вечер на всички — каза той и веднага обърна очи към Хелън.
Тя се приближи до него и кимна последователно към Мейсън и Пезли.
— Мистър Мейсън! Мистър Пезли!
— Пери Мейсън! Адвокатът! — възкликна младежът.
— Целият — съгласи се Мейсън, като се ръкуваше, — и на път да изпробва един от прочутите коктейли на нашия почитаем съвременник Джери Харис, по общо признание най-голям специалист на баровете от времето на сухия режим.
Кент доближи Пезли.
— Съжалявам, Боб, но трябва да извиниш Хелън за тази вечер. Има много работа.
— Не се безпокойте. — Пезли направи усилие да се усмихне. — Отбих се само за малко. Утре ми предстои тежък работен ден. Исках само да поговоря за минутка с Хелън — и той й отправи многозначителен поглед.
— Моля всички да ни извините — каза весело тя. — Харис, запазете моя коктейл. — После двамата излязоха и Една въздъхна облекчено.
— Пази боже от ревнив мъж! Видя ли, Джери, какъв поглед само ти отправи.
— Дали съм видял? Човек би помислил, че съм Дон Жуан на Холивуд.
Тонът на Една бе леко превзет, когато попита:
— А не си ли, Джери?
— Да не съм жив, ако зная! — ухили се той. — Трудно ми е да държа сметка за всички конкуренти, но се старая с всички сили.
Люсил Мейз, която разговаряше тихо с Питър Кент, изведнъж се изсмя и подметна:
— Бас държа, че наистина правиш всичко възможно, Джери.
— Правилно. Не се шегувам. Така е. Знаете ли, съвсем нормално е за жените да тичат подир този мъж, когото и останалите преследват. Следователно като накарам всички жени да ме желаят, желан съм за всички жени, а ако жените не ме харесват, нито една не ще ме иска.
— Не ми се нрави твоето аз и мен — каза Люсил със смях.
— Не, това е самата истина — отвърна той и се обърна дръзко към Една. — Нали така, сърце мое?
— Така е, що се отнася до мен — усмихна му се тя, — но щом обвия пипалата си около теб, не забравяй, че ще бъдеш белязан, и ако видя някоя да се увърта около теб, ще й забия нож между ребрата.
Като отмерваше внимателно последната съставка на коктейла, Харис каза:
— Още две чашки от този нектар и ще станеш по-либерална.
— Бързай, Джери — подкани го Една, — мистър Мейсън е достатъчно учтив и толерантен, но мога да забележа как кипи от важни мисли… Такива са всички от зодията Лъв.
— А аз не съм ли Лъв? — попита Харис. — В мен също преливат важни мисли.
Замъглените й леко от алкохола очи заблестяха отведнъж с трезви пламъци, а гласът й загуби закачливия си тон.
— Ти си Телец. И как много ми допада.
ГЛАВА VI
Облечен в пижама, Пери Мейсън се бе изправил до прозореца на спалнята и съзерцаваше пациото, обляно в лунна светлина.
Голямата къща, построена във форма на буква П, ограждаше постлано с плочи пацио, чиято източна част бе преградена с кирпичена стена, висока три-четири метра.
Д-р Келтън, огънал едното от двете еднакви легла с огромната си маса, разтърка очи и се прозина.
Мейсън разглеждаше храсталаците, хвърлящи тъмни сенки, фонтана, който сякаш плискаше разтопено злато в топлата нощ, засенчените беседки, раираните навеси и чадъри и разпръснатите градински масички.
— Очарователно място! — промълви той.
— Не бих го взел даже и даром — прозина се отново Келтън. — Твърде огромно, твърде масивно. Замъкът трябва да е замък, както и бунгалото да си е бунгало. Тази работа, да се построи хотел около едно прекомерно голямо пацио, прави нещата да изглеждат не на място.
Като се усмихна към доктора, Мейсън отбеляза:
— Разбирам. Ти прекара една не дотам приятна вечер.
— Вярно, но все още не мога да разбера защо, дявол да го вземе, не ме остави да си отида вкъщи, след като оформих впечатленията, си относно Кент.